Димитър Добрев

„Пламнала земя” - стихотворна сбирка от Иван Буюклийски, издание „Завети”

Появата на третата книга стихове на г-н Буюклийски донесе възторг и радост на любителите на българската поезия, а наред с това е показ за авторовото закръглено творческо самосъзнание.

„Пламнала земя”, искаме да вярваме, е граничният белег, който означава едно симпатично, щастливо преминаване на творчеството на г-н Буюклийски от досегашната му фаза на литературно развитие към по-широко творческо възсъздаване:

„Аз видях, аз видях, че горят
равнините далече на изток
и приижда зад нашия град
една пролет прекрасна и чиста.”

Или:

„Чух как пробудени души
една бунтовна песен пеят.”

Той вярва в бъднината на своя изстрадал народ, той вярва, че „иде нов живот” и „вярата му в него расне” и като се окриля от нея, той пее:

„Аз вярвам утрешния ден,
че ден на радости ще бъде.”

Пътят, изминат от поета Буюклийски от „Лесове” до „Пламнала земя”, оставя светла диря в нашата литература: поезията му поезия на възторжен поет, който ще остави трайно значение в развитието на нашата млада поезия.

Тръгнал от люлката на символизма („Хиперион”), изпял своите сърдечни песни в страниците на множество провинциални и столични литературни издания, достигнал до художествения реализъм, така ревниво пазен от групата около „Завети”, Буюклийски създаде своята „Изповед”, която ще остане една от найхубавите поетически пиески в нашата млада поезия:

„Тези стихове за всички хора
ще бъдат песен -
сърцето си на чук ще сторя
и с тоя чук ще ги кове.”

Поетът Буюклийски се утвърждава като възторжен певец. В провинцията той няма равен на себе си в лиричната песен.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 10, бр. 8-10, април, май и юни, 1938 г.