Иван Енчев

Отзив за стихотворния сборник „Центрофугично” от Стефанка Мирчева

Поредната стихосбирка на Стефанка Мирчева е „Центрофугично”. Сатира и хумор. (Издателство „Лаген”, Стара Загора, 2025). Преди нея тя е издала осем книги с лирика, сатира и белетристика.

Закачливото заглавие на настоящия литературен отзив за сборника е стилизирано нарочно, за да бъде в съзвучие с необичайната конструкция на заглавията и лексиката в това издание.

Още с първото разтваряне на книгата правят впечатление римуваните заглавия на всички раздели с циклично обединени впечатляващи оригинални стихотворения.

Те са все със звучно експресивно осъдително-иронично внушение: „Недочовечно време - маймуновидно племе”; „Вонящи изборнящини”; „Гаври с лаври”; „Лютиви мехури за умни смехури”; „Секс на екс”.

Ярките карикатурни илюстрации подсилват тяхното въздействие. И за край на сборника служи един заключителен акорд на саркастичното критично вдъхновение, озаглавен „Финалословен триптих”.

За всеки случай ще доизясним и оригиналния замисъл на заглавието на сборника. То е производно на думата центрофуга, която според Българския тълковен речник означава „уред за механическо разделяне на смес (течна или друга) на съставните й части”.

Без да се шегуваме, уточняваме, че тук става дума за морално-етични норми на поведение. По-точно, за отсяване на чистото духовно зърно от мухлясалата материално еснафка плява на обществения живот.

Макар че на пръв прочит творбите звучат леко иронично, дори закачливо, те не са предназначени за лековати кафеджийски клюки и сплетни от завист и злоба човешка.

Проницателният читател непременно ще усети техния изключително критичен поглед срещу изкривените обществени отношения и личните недъзи на мнозина наши съвременници.

Както е речено: „Разни хора - разни вкусове”. И още: „Един харесва проповедта на попа, друг - софрата на попадията”. Никой не е съвършен. Така е и с тази книга. Но в нея художествените сполуки преобладават многократно над някои по-семпли стихотворения.

Образно казано, доста остри са зигзагите на криволичещия път на тъжната ирония, критика, сатира, саркастични чувства, морални внушения и естетически поуки на текстовете в сборника. Нека не озаптяваме повече нетърпението на читателското любопитство.

Ще го впрегнем пред словесния бунт на граждански разтревожения лирически субект. А той не се уморява да ни разхожда сред смърдящи боклуци и отпадъци на обществения морал и поведение, предизвиквайки нашата обективна оценка.

Твърде впечатляваща е челната корица на изданието. Едва ли ще е по-уместно да се нарисува нещо по-грозно от едно безстопанствено бунище. То е събрало всякакви метафорични отпадъци, изхвърлени от символичната центрофуга на обективния авторски поглед на художника Бойко Арсов.

На задната корица биографичната бележка за писателката Стефанка Мирчева уместно се допълва с откъс от сатиричното стихотворение „Ненормално”:

Коронясано, невежеството крачи
сред дебеловрати - цяла мафия!
А културата ни, опростачена,
пише си надгробна епитафия.

Още от уводната творба „Избор”, произведенията, включени в сборника, привличат вниманието на читателя със своя ярък граждански патос срещу морално-етичните недъзи на съвременното българско общество. Авторката съвсем откровено споделя своята изповед:

Разбирам те понявга. Друг път - не,
теб, общество, настръхнало и лудо.
У мен клокочат твоите бесове…

И честно изтъква, че за острите си сатирични изобличения и послания не чака никаква пощада само с наивна вяра някой ден да усети лелеяното докосване на доброто в настоящата ни обществена уредба.

След канонада от реторични въпроси като с пирон заковава категорично своята поведенческа позиция:

Тук същността сама избира вид -
примат или разумен индивид!

По-нататък зоркото критично око на лирическия субект продължава да се взира не само към парадните входове на властта, а и към всички сметища, килери и пезули на нашия съвременен обществен и междуличностен живот.

Понякога прави това със закачлива ирония, друг път - със сатирична преценка, трети път - с язвителен сарказъм. Ярки художествени сполуки има навсякъде по страниците на изданието.

Ефектни са дори само заглавията на сатиричните произведения в първия раздел на сборника „Недочовечно време - маймуновидно племе”: „Модерните герои”, „Социално търкане”, „Зеленчуко-носталгично”, „Бръснаро-революционно”, „Антидебилно”, „Инфлуенсър”, „Притча от бъдещето”, „Недочовечно”.

Чрез тях се внушава усещането, че Стефанка Мирчева осмива и бичува явни и прикрити прояви на почти всичките, изтъкнати според християнския и общочовешки морал за поведение седем смъртни грехове: горделивост, похот, алчност, гняв, завист, чревоугодничество, леност.

Но за всякакви човешки дела следва и възмездие:

Оказа се, комай, че Онзи свише
и бди, и грехове в тефтера пише!
(„Модерните герои”)

Лирическият субект обобщава своята болка и разочарование от повсеместния поход на субкултурата в духовния свят на българите. Простащината превзема вкуса не само на възрастните, а и най-вече на младите поколения:

Та да си признаем честно,
в дните днешни по е лесно
Верди, Моцарт и Бетовен
да останат ретроспомен!
(„Чалгарично”)

В подобен стил са текстовете и посланията на произведенията и във втория раздел на книгата „Вонящи изборнящини”: „Притча за лачените обуща с тъкани навуща”, „Вълчо-меча песен”, „Ханска ортопедия”, „Помощ, вируси!” и др.

Тук акцентът на сатирата е съсредоточен към избраниците на централната ни политическа власт в Народното събрание. Твърде язвително е стихотворението „Патриот”, с мото от Христо Ботев: „Патриот е, душа дава…” То осмива поведението на някои нашенски депутати, министри и други държавни чиновници:

Вече е в държавна листа -
действа с ярост напориста.
По червения килим
стъпва горд и невредим…
Ей го патриотът наш -
трупа здраво трудов стаж.

Със същия настъпателен апломб се атакува поведението на не малко властници в стихотворението „Кризисно”:

Като водата и властта е -
намира пътища незнайни,
от всяка кризисна пролука
възползва се за своя слука.

В последните няколко десетилетия обидно малко са положителните промени в обществения ни живот. Всеки пореден парламент мирише на вехто като току-що открит лъскав павилион за мухлясал нафталин.

Така през цяла върволица насмешки, иронии, сатира и сарказъм разтваряме и страниците на третия раздел на книгата, озаглавен съвсем директно „Гаври с лаври”. На сатиричен прицел са някои представители на халтурата в духовната култура, която е в повсеместен срив от доста години насам.

Ще посочим няколко от най-характерните творби: „Величието” (с мото: „С величието не оставай сам” от поета Иван Мирчев, дядо на авторката), „Лебедова песен”, „На един бездарник”, „С кокал и перо”, „Плагиат”, „Дребосъчкото”, „Словоблудство щедро си раздал” и др.

Основната равносметка от изобличителните внушения е изразена в стихотворението, което дава заглавие на целия трети раздел на сборника:

А истинската слава разпознава
безупречно пискливия кретен,
но всъщност - мижав плъх обикновен…
Да го обкичи с чудните си лаври,
би значило със Господ да се гаври!
(„Гаври с лаври”)

Не по-малко злъчни са и изобличенията в четвъртия раздел на сборника „Лютиви мехури за умни смехури”. И тук карикатурните герои се учат от уроците на живота по най-присмехулния начин. С доста лют пиперец са посипани насъщните залъци на неморални хорица от всички браншове на битието.

Особено впечатляващи са сатиричните нюанси в „Модерна приказка за стария ключ”, „Егоистично”, „Сажди”, „Монолог на боксовата круша”, „Синдромът на реброто”, „Магарешки работи”, „Честни сини очи” и др.

В живота на всеки човек се случват всякакви перипетии в добро и зло. Не един държавен и общински чиновник преживява денонощията си в панически страх „да не умре като клет сиромах”, ала удаде ли му се сгодна възможност, „алчно завзема / с удар в засада пост драгоценен.”

Но всевластният урок на житейския ни друм е категоричен:

Истина стара е - връща се всичко,
има възмездие в злите игрички…

Стреля страхът с ядовити откоси,
само дето Отвъд сме голи и боси…
(„Страх”)

От доста много приказки ето че не остана време за петия подраздел на сборника с още шеги, каламбури, пародии, монолози: „Секс на екс”.

За неговия пиперлив хумор читателят може и сам да надникне зад интимния параван на ежедневието. Той е предназначен за по-деликатни случаи, дето дип не са за пред хорските очи.

От биографията на Стефанка Мирчева се знае, че освен писателския си талант и самородното чувство за хумор, тя притежава и музикална дарба като пианистка с дългогодишна изпълнителска и преподавателска кариера.

Прибавяме към това и използването на ритмичното стихосложение, което придава свеж нюанс на художественото майсторство на авторката. Затова бихме отправили и друг поглед към конструкцията и съдържанието на тази книга, ако сме настроени на музикална естетика.

За да бъдем в тон със сатирично-хумористичното звучене на стихотворенията и в синхрон с оригиналните заглавия, метафорично бихме оприличили сборника на симфонична творба.

Известно е, че класическата симфония фактически се състои от внушителен музикален квартет, обединен с една доминираща тема.

Затова приемаме, че обсъжданата гневна словесна симфония е изградена от четири основни части, предназначени за публичната сцена на читателското внимание.

А допълнителната пета част е деликатно замислена за изпълнение зад кулисите на сексуалното мъжко-женско общуване, видяно през ироничната лупа на традиционния морал на поведение.

Откровението на въвеждащата стихотворна интродукция „Избор” и заключителният „Финалословен триптих” („Аз, сатирикът”, „Моята молитва”, „Рицар”) са закономерна обединяваща рамка на художествено-естетическото въздействие на целия сборник.

Сатирата в тази книга предизвиква и друга подходяща метафора. Тя въздейства като хвърлен камък в морално-етичното блато на нашето днешно ежедневие.

И, да сме в тон със Стефанка Мирчева, бихме допълнили нейната критична интерпретация така:

Горката ни нация българска
комично и без навигация
все центрофугично тук блъска се
в морална ерзац дестинация.

Повечето стихотворения ни предупреждават, че е гибелно застрашена ярката светлина на изконните български и библейски добродетели: щедрост, трудолюбие, добродушие, смирение, целомъдрие и техните многобройни естетически разклонения.

В началните десетилетия на двадесет и първи век те все по-агресивно се затулят от лепкавата мъгла на хищническата материална лакомия и простащината на духовната деградация. Обществото ни е длъжно ежедневно да разчиства боклуците от разрастващото се позорно бунище на повсеместния духовен упадък.

Водещото настроение и морално-етичните внушения на текстовете в сатирично-хумористичния сборник „Центрофугично” от Стефанка Мирчева звучат като камбанен граждански призив към съвременното ни общество.

То се провокира незабавно да съзре и осъзнае опасността от израждане на нашата стародавна българщина.

Книгата е експресивна словесна творба, предназначена да предизвика в духовните сетива на читателя самокритичен мажорен резонанс.

Той трябва да ечи в пряка хармония с ехото от българската патриотична история, народните традиции, православието, вярата и надеждата за преуспяване тук, сега и завинаги.

И всеки честно да се запита от душа и сърце: „Днес накъде отива нашата мила България, накъде?!”