ФРИНА
Фрина. Драма из живота на древните атиняни в осем картини и пролог от Петър Славински, книгоиздателство Т. Ф. Чипев, 1935 г.
Едно ново име за нашата литература, което влиза в нея с твърдите стъпки на едно внушително произведение.
Фрина! - Драма из живота на древните атиняни. Нашата литература, тъй бедна от подобен род произведения, се обогатява с първата драма на г. Петър Славински.
Още повече, че драмата на младия автор, написана с голямо майсторство, с умение да владее езика и метриката до най-тънки подробности, представя една истинска поетична творба, доставяща висока художествена и духовна наслада за всеки, който я прочете.
И ние не бихме преувеличили, ако кажем, че тя се родее, и по език, и по стил, и по идеи и драматични постижения с драмите на поетите на стара Елада.
Младият автор, запознат напълно с историята на древните атиняни, е успял да ни изнесе проникновено красотата и низостта в живота на тогавашното атинско общество.
Възхитен от омайния образ на Фрина и изкуството на най-големия ваятел на мрамора на Елада - Праксител, Петър Славински е превъплотил техните отношения в чудно хубава драма.
Фрина не е вече само прочутата гръцка хетера, която мами в своите чертози знаменитостите на демократична Атина, но жена, която, подобно на великата Аспазия, създава отбрано общество, в което проблемите на духа и времето, на изкуството и религията търсят своето разрешение.
Фрина, която още в пролога на драмата е представена като момиче с „високи мисли” и хубави чувства, попада в мрежите и интригите на развратеното атинско общество.
И благодарение на вдъхновеното преклонение на Праксител, у нея забиват наново струните на чистия и красив живот от нейната младост, тя се преражда, за да стане достойна за божественото изкуство на Праксител.
Станала модел за неговите скулптурни творби, тя обезсмъртява с това и своето и на Праксител име.
Пред нас се изреждат редица исторически и измислени герои, в разговорите, интригите, чувствата и желанията на които протича целият бит на древна Атина.
Философът Аристотел, големият оратор Хиперид, допълнят историческата и художествена правда в драмата на Славински.
И за да не бъдем голословни, ние ще приведем едно от най-поетичните места в драмата, за да се убедят нашите читатели, само от този откъслек, за достойнствата и поезията на драмата.
Картина четвърта, стр. 59, едно от действуващите лица, като разправя на Фрина за химна, изпълнен в нейна чест на Елевзинските тържества, казва:
„Струните на арфата в ръцете
на китариста Клеоним, звучали
във странно благородни
съзвучия. И флейтата така
изкусно водела мелодията, сякаш
не дъх от человечески гърди,
а някакви стихийни сили
прониквали във нейните отвори.
Чуден
правело голямото изкуство твоя
химн!
Човек се чувствувал пренесен
в далечните онези времена
на Омира и на Орфей, когато
наравно с боговете е било
въздигано човешкото величие! ”
Името на Петър Славински за нашата литература е съвсем ново, но със своята драма той оставя диря на едно истинско и голямо дарование.
——————————
в. „Обзор”, бр. 47, 1.02.1936 г.
