БАКАЛАВЪР
превод: Яни Хаджиянев
Сутринта, когато излязох от дома, видях един файтон как бърже зави в нашата улица. Във файтона г-жа Калиопа Жеоржеску. Поздравих я учтиво. Щом ме видя, бутна с върха на дъждобрана си файтонджията и файтонът се спря.
- Целувам ви ръката, г-жа Жеоржеску - казах аз и се приближих.
- Идвах при вас! - отговори тя развълнувана.
- При мен?
- Да… Моля те, не ме оставяй!
- ?…
- Не ме оставай! Трябва да ми направиш една голяма приятелска услуга… Приятел в нужда се познава…
- С най-голямо удоволствие, госпожо, ако мога…
- Можеш! Не казвай, че не можеш… Знам, че можеш… Ще можеш…
- Е, какво е? За какво е думата?
- Ти познаваш… Знам, че го познаваш!
- Кого?
- Той ти е приятел… Знам, че ти е приятел. Да не кажеш, че не ти е приятел,..
- Кой ?
- Попеску, учителят по философия.
- Вярно, познаваме се, но че сме много добри приятели, това не мога да кажа.
- Знам, знам… Но трябва веднага да се качиш на файтона, да идем при него и да му говориш за Овидий.
Читателите трябва да знаят, че госпожа Калиопа Жеоржеску има три деца - Виргил, Хораций и Овидий. Виргил е студент трета година по правото; Хораций втора година и Овидий трябва да се запише първа година в същия факултет.
Сега Овидий трябва да издържи зрелостния си изпит и с всичкото си старание- както казваше г-жа Калиопа - след като издържал всички предмети, се е вдървил по нравоучение.
- Представи си - казваше развълнувана г-жа Калиопа - да измъчва момчето, да му провали кариерата!… Както е чувствителен, в състояние е да се погуби… Знаеш ли какво ми каза ? „Мамо, ако изгубя годината, ще се убия…” Какъвто е припрян, в състояние е…- Представи си, да му сложи 3, а нему трябва 6… и на какво? Точно по нравоучение… Сега, ти познаваш Овидий от малък… Знаеш, какво възпитание съм му дала!..
- Да, браво!
- Чуваш ли, по нравоучение… Моля ти се, качи се.
- Не е ли по-добре -, отговарям аз - господин Жеоржеску лично дa иде при учителя?… Знаете, г. Жеоржеску е човек с тежест - като баща… Аз, чужд…
- А, намери човека! Не го ли знаеш какъв е той безразличен към децата? Ако нему беше останало, нито Виргил, нито Хораций не биха били днес във факултета… Биха останали без бакалавър… Качи се, моля те…
- Но, не е нужно с файтон, госпожо…!
– Може ли? Щом си имаме файтон… Качи се, моля…
Трябваше да се кача и тръгнахме.
- Къде отиваме?
- При учителя.
- Но аз не знам де живее той.
- Аз знам!…
Госпожа Калиопа бутна с върха на дъждобрана си файтонджията:
- Карай бърже!
- Ето - казва госпожа Жоржеску - жълтите къщички до бакалницата; ще влезеш в двора, къщата в дясно… Там живее той… Аз ще те чакам тук.
Слизам аз и тръгвам, отправяйки горещи молитви към небето, дано учителят по философия да не е в дома си. Влизам, озовавам се пред къщата и чукам.
Небето не чу молбите ми; г. учителят е вкъщи… Но как да започна ? Да подема работата отдалеч…. И започвам:
- Брате Попеску, чудни са нашите училищни програми и правилници; дава се еднакво значение на всички предмети, а това ощетява, искам да кажа, препятствува на учебното дело; защото, в края на краищата, какво иска училището да направи от нашата младеж?.. Какво общо има нравоучението с кариерата на един адвокат? Кажи ти!
Учителят ококори очи.
- Ето що, брате Попеску, да оставим настрана принципните въпроси. Знаеш ли за какво съм дошъл при тебе?
- ?
- Дойдох да те помоля за Овидий Жеоржеску - когото вчера си изпитал по нравоучение и си му сложил 3 - да му измениш бележката на 6… - Да не би да кажеш, че не можеш!… Знам, че можеш! Можеш!
- Тогава трябва да сложа на всички 6.
- На всички ли?
- Добре, но…
- Да не кажеш, че не можеш!.. Знам, че можеш! Трябва да… можеш! На всички? Ами всички ли деца са от почтени семейства?
Учителят - и той от почтено семейство - казва:
- Добре! Щом са от почтени семейства, ще гледам да сложа на всички по 6.
- Обещаваш ли?
- Моята честна учителска дума!
Заминах очарован. Госпожа Жеоржеску ме очакваше с нетърпение.
- Е-е?
- Ето, на всички ще сложи по 6.
- Как на всички!
- Много естествено… защото всички са от почтени семейства.
- Как от почтени семейства?
- Като Овидий…
След обед получавам от г-жа Жеоржеску едно писмо, с което ми съобщава, че Овидий е получил желаната бележка и ме моли да вечерям у тях…
Вечерята беше великолепна. Пи се шампанско за здравето на Овидий и му се пожела бляскава кариера. Госпожа Калиопа, неизказано щастлива, с жар целуна обичното си чедо, с чийто изпит, засега, се свършваха майчините й грижи.
- Уф! - каза щастливата румънска матрона, предлагайки ми чаша шампанско - отървах се! Издържах и този бакалавър!…
——————————
в. „Добруджански глас”, бр.339, 5.03.1938 г.
