Печо Господинов

Писахме за подвижничеството на великия Апостол на българското революционно движение в Добруджа. По-долу ще приведем и други свидетелства.

Познатият български художник Ив. Енчев - Видю, който през 1918 г. е пропътувал Северна Добруджа, в предговора на твърде интересната си книга за етнографския облик на Добруджа, споделяйки своите впечатления от видяното и чутото, между другото пише:

„През време на турското и румънското владичества, българите в Добруджа са си останали българи, въпреки грозното подтисничество, което са преживели особено при румъните. *

Интересни са следните признания на автора: „Пътувах и спохождах българите от село на село. Приемат ме навред все засмени лица”… Кметът на селото свикал старите, „които помнили Севастополското морабе”. И започвали изповедите на млади и стари.

Ив. Енчев - Видю, по този случай, бележи: „Нещо им тежи на душата и (те) чувствуват, че като се наприказват пред „свои”, ще им мине”.

Той привежда и следния разговор, който е ново красноречиво свидетелство за подвижничеството на В. Левски в Добруджа:

„Разказват за даскал Василя (Левски), как бил пъргав и лек, като козле, та прерипвал голямата изба на хаджи Гергя, как е живял той в селото и учил децата на наука”.

Тези признания, за които свидетелствува Ив. Енчев - Видю, напълно се покриват с известните сведения, които ни дават С. Чилингиров и Ст. Заимов за учителските години на В. Левски в Добруджа.

Авторът, обаче, е записал и други сведения на селяни, които са ново доказателство към известните вече за революционната дейност на Апостола в Добруджа.

Ето някои от тях:

„Не само във вашето село, - поправя дядо Иван Стоянов бесарабеца. - Не, даскал Васил даскалува и у нашето село, у Ени-кьой; беше и ктитор в черквата. Младо беше, на 18 години, леко момче, салметина, пъргаво, както го рече. У лелини живееше. Сутрин като му направеха едно саханче с триенца, яде от нея по обед и вечеря, - друго не ядеше, месо - хич. Посади едно дърво у лелини на двора, дървото порасна и сега расте там до улицата. Дойде от Калофер. Добър чиляк беше, учен чиляк. И Стефан Караджата дохожда там; то беше едно никакво, сополиво (баща му Тодор го викаха, говедар беше), ама сетне, като се съвзе много работа свърши”.

- Пък зографите, гдето дойдоха с даскал Василя, преди 52 години, от Трявна бяха -той ги доведе да зографисат църквите.

Авторът на книгата „Стари и нови паметници в Добруджа” ни дава сведения за бунтовното подвижничество и на други общобългарски и добруджански революционери, за които ще пишем допъти.

Горните сведения за В. Левски, между другото, се потвърждават и от известния хайдутин и войвода Панайот Хитов, който в своята великолепна книга „Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари и нови войводи”, в една бележка за В. Левски, свидетелствува следното:

„И там (б. м. - в Белград) след като не станало нищо той се връща пак в турско и не зная как се е отървал (б. м. - в първообраза: от гоорел т. е. избавил) пред турското правителство. Сетне отишъл по добруджанската страна и е бил учител по Баба-Дашките села. **

П. Хитов отбелязва дори годината на неговото учителствуване в Добруджа: „и като прекарал времето си по тези страни с учителствуване до 1867 год., на същата година чул, че ще минават чети из влашко - дойде (б. м. - в Букурещ) Дяконът и Бойко Нешов от Копривщица, който аз не познавах до това време”…

След приведените по-горе сведения не може да има никакви съмнения за революционната дейност на В. Левски в Добруджа. Допълнително, обаче, ние ще приведем и други сведения, които още веднъж ще потвърдят горното.

————–

* Ив. Енчев-Видю - „Стари и нови паметници в Добруджа”, София, 1918 г. стр. 10.
** П. Хитов - „Моето пътуване по Стара планина и пр.”, София 1935.

——————————

в. „Добруджански глас”, г. 6, бр. 471, 19.06.1941 г.