Иван Бунин

превод: Стилиян Чилингиров

КОНДОР

Планински стръмнини, скали, чукари
из океана дигат се подред.
Под тях брегът е пуст и див навред.
Над тях високо кондор морно шари.

Замръкна запад. В проломи, в нихари
настъпва нощ. От нощний мрак обзет,
недъгав и мършав кат скелет,
той спуща се над зъберите стари.

И дълъг стон, от скръб изпълнен стон,
в едничък миг се чуй жаловно, властно
и глъхне в небеса. Ала безстрастно

синей се бездна. Мръкнал небосклон.
Скали и пясък. По висината
на смърт дъха хладът на пустинята.

***

Обагрена, печалната луна
в небето виси. Степ и тъмнина.
Луната в мрака топъл отблясък сее
и здрач червен над блатото се рее…

Тъй късно и такава тишина!
Луната сякаш ще се вкоченее:
като че ли от водна глъбина
се допотопна лилия багрее.

Звездите гаснат. Изток в светлина.
В простора воден тръпка се люлее,
и в него стълб - печалната луна.

Лице прозрачно свела, тя светлее
и над водата взира се една.
Бръмчат комари. Гнилок и топлина.

——————————

сп. „Българска мисъл”, бр. 4, 1936 г.