Добрин Василев

Един българин отива в Америка, това значи, че той прехвърля един океан и се озовава в нов, съвсем различен от нашия свят.

Животът там му прави силно впечатление с бързината на течението, със загадъчността на човешките подбуди и с изключителността на нравствените закони.

След време той се връща в своята родина и сравнява нашия бит с оня, който е видял отвъд.

Окото му е остро. То вижда същественото начаса. Перото му е гладко и ловко - то описва най-значителното.

Така се ражда нуждата да сложи на книга впечатленията си, да напише онова, което е отбелязал в своя поглед върху света. Така той създава първата си книга. Озаглавява я „Великата илюзия”, по името на първия разказ в сборника си от разкази.

Сборникът „Великата илюзия” съдържа девет разказа: „Великата илюзия”, „Анданте”, „Паката пее”, „Алилуя, кафето е топло”, „Ревът на Достоевски”, „Сам”, „Този ли, който беше в Америка?”, „Мото Ванкин” и „Жоана”.

Никола Родинов е добър разказвач. Той прави усилия да разказва картинно и убедително за това, което иска да ни внуши. Този похват личи още от първия разказ „Великата илюзия”.

Фабулата е нищожна, драматизъм няма, нищо особено не става, но авторът ни разкрива една картина с ярки багри, с очертани линии.

Онова, което окото на обикновения човек не ще забележи, или ще счете за несъществено, незначимо, изтъркано и безцветно, Родинов умее да изтъкне като живот, движение, съпоставяне, зародиш на сблъскване с вечната разпра между людете.

В това се крие неговият белетристичен дар. А той е в лекотата на израза, в подходящите думи, епитети и сравнения.

Може би, след по-дълго развитие, Родинов да достигне до умението да даде големи отрязъци от живота, с идеи, които ще изтъкне. Това се вижда - има признаци за овладяване на голям сюжет - от развоя на последния, най-големия разказ „Жоана”.

В „Мото Ванкин” е направен опит за дълбоко психологическо проникновение. Но още е рано за пълен успех в това направление и иска се още наблюдение.

Познаването на различни страни и светове е било винаги от полза за българския писател. То укрепва и Никола Родинова, един млад и обещаващ белетрист.

——————–

в. „Литературни новини”, Варна, г. 3, бр. 20-21, 14. 04. 1944 г.