Ян Пиларж

превод: Димитър Стефанов

Изплува месечината, далеч в морето
прокарва си една пътека.
Ту гасне, ту проблясва фара. Ето,
нощта като възсиньо кадифе е мека.

Да легнеш на вълната ти се иска,
да те люлее порива й нежен
и до забрава леко да те плиска,
да виждаш само бряг едва премрежен,

на хлебна пита, който да мирише,
нарязан сякаш от лъчите коси,
и през лозята в лунното затишие
прекрасни да вървят жените боси.