Александър Пушкин

превод: Иван Пауновски

Макар понявга с тежко бреме,
колата шеметно лети;
коларят, беловласо дреме,
все тъй на капрата седи.

В зори не жалим ние впряга;
дори врата си да строшим,
не щем ленив уют и нега -
„Напред, че…!” - крещим.

На пладне тоз кураж го няма;
разтръшкани от вихрен бяг,
пред всяка стръмнина и яма
крещим: „Полека бе, щурак!”

Колата все така си кара;
надвечер свикваме поне
и кротко дремем, а коларя
препуска буйните коне.