Христо Черняев

Това, което държавни или обществени специализирани институции биха могли да направят с усилията на мнозина и с необходимите средства, в един полувековен период от време е постигнал сам писателят Спас Антонов: създал е огромна картотека на съвременната българска поезия.

Автор на десетина книги със стихове или с проза, той всеотдайно е работил в тази насока без каквато и да е помощ отнякъде.

Това говори не само за любознателност към българската духовност и книжнина, а за нещо много повече и много по-важно.

То би било невъзможно без благородната искра, дето е горяла и гори във вдъхновеното сърце на Спас Антонов. За пръв път у нас той създава през творческите си години обемна картотека от подобно естество.

Това е картотека на фактите в съвременната ни поезия. В нея са включени над 3200 поети, издали стихосбирки.

Тя съдържа техни книги (често с автографи), снимки на авторите, рецензии и отзиви в печата, дружески шаржове, екслибриси и пр.

Плод на многогодишната изследователска дейност на Спас Антонов е излязлата негова книга от близо 500 страници „Картотека на съвременната българска поезия” под редакцията на поета Христо Ганов.

Фактът, че Спас Антонов не е само литературен изследовател, а е и писател, допринася за твърде интересната материя на книгата и за дейната многопосочност.

Сам авторът лично е познавал и е приятел с редица съвременни поети и това му е предоставило чудесната възможност да разкрие повечко и по-съществени черти и данни за тяхт.

Така че той не е обикновен издирвач и статистик, а в случая е истински творец в литературоведението.

В книгата са представени поети от различни поколения, данни за тях, заглавия на книги, факсимилета от автографи, хороскопи, вечния календар и др.

Едно колосално и полезно дело, което наистина е трудно да си представим, че се върши само от един творец.

В Каталога на книгата ще срещнем имената на почти всички съвременни поети като Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Ламар, Славчо Красински, Димитър Пантелеев, Ран Босилек, Калина Малина, Христо Радевски, Николай Стайков, Веселин Андреев, Венко Марковски, Лъчезар Станчев, Атанас Смирнов, Валери Петров, Александър Муратов, Иван Пейчев, Иван Кръстев, Николай Зидаров, Георги Джагаров, Александър Геров, Богомил Райнов, Иван Давидков, Лиана Даскалова, Леда Милева, Радой Ралин, Пеньо Пенев, Петър Караангов и много други.

Книгата „Картотека на съвременната българска поезия” е един „своеобразен енциклопедически справочник, обхванал максималния брой известни, както и голям брой активно пишещи, но малко известни поети”.

С право авторът в предговора на книгата отбелязва: „Мога да заявя,че ако я нямаше тази картотека и тази книга, откъде ще се види следата, която са оставили редица талантливи поети, не споменати в никакви енциклопедии и справочници, като например Иван Карик или Кръстьо Борисов с неговата посмъртно издадена стихосбирка „Стихове”, или Кунчо Грозев, Константин Костов, Владимир Кирицов и още много талантливи творци, потъващи в реката на забравата.”

Интересно е да се отбележи, че Спас Антонов е отделил място, например, за незрящите поети, като ги е представил подробно с биографични и библиографични данни.

Между тях са поетите Траян Тъмен, Алеко Андреев - Пламенов, Георги Братанов, Владислав Кацарски, Мариана Христова.

В раздела „Поети - художници” са имената на Ламар, Сирак Скитник, Иван Давидков, Георги Павлов - Павлето, Андрей Германов, Спас Антонов, Ася Троянова, Георги Ведроденски, Димитър Бозаков, Петър Динчев, Димитър Донев, Иван Беловски, Георги Трифонов, Надежда Белева, Стоян Чакъров и др.

А в раздела „Поети - енигматици” (съставители на кръстословици, плетеници, забавни игри) са имената на Иван Цанев, Иван Методиев, Георги Христов и др.

Със своите съпоставки, сравнения и изтъквания на най-същественото за поетите книгата „Картотека на съвременната българска поезия” на Спас Антонов е ценна не само за специалистите, а и за широк кръг читатели.

Оценявайки стореното от него като литературен изследовател, Спас Антонов отбелязва: „Не смятам, че с този мой труд съм свършил работата си докрай. Все някакъв замисъл, нова идея, преди да си отидем от света, остава недовършена.”

Така е, но и свършеното дотук е достойно за възхита.