Васил Каратеодоров

Роден е на 5 март 1902 год. в Добрич. Следвал първоначално в родния си град, но завършил варненската гимназия. Бил е студент в Париж и в София по история и право.

По професия е журналист. На литературното и журналистическо поле работи от 15 години.

Първата си сериозна литературна творба е публикувал в русенското списание „Изгрев”, под заглавието „Природата в творчеството на П. К. Яворова”.

П. Господинов досега е сътрудничел в следните по-важни списания: „Листопад”, „Обществена мисъл”, „Хиперион”, „Отец Паисий”, „Българска мисъл” и др.

Печатал е и в литературните седмичници: „Развигор”, „Изток”, „Мисъл”, „Литературен глас”, „Летопис” и др.

Издал е досега следните книги: „Весела България”, фейлетони; „За бедния брат”, драски; „Млада Добруджа” „Добруджа и нейните борби” и „Посоки и цели”, есета.

*
Към успехите и сериозните завоевания, които през настоящата година са зарегистрирани в областта на критиката, смело може да се постави и новата книга есета на литературния критик Печо Господинов „Посоки и цели”.

В нея се осветляват със завидна прецизност проблемите, които са сложени за разрешение най-вече в творческото дело на писателите, проявили се в литературата ни след войната.

На този, който е следил насоките и търсенията на българската литературна критика през последните години, е известна сериозността на Печо Господинов при всичките му домогвания да обясни същността на племенната ни психика, традициите в художественото творчество на България, както и стремежа му да изясни новите проблеми, ценности и идеи, с които след войната поколението творци навлезе в литературата ни.

Същите задачи той си поставя и в есетата си „Посоки и цели”.

Притежаващ добър аналитичен дар и умение да синтезира, изхождащ от максимата, че изкуството на писателя трябва да подпомага усилията за утвърждаване на човечност в живота и че писателят е длъжен да се нареди в първите редове на фалангата, която ратува за добротворство и справедливост, Печо Господинов с тази си книга се налага като един от сериозните и талантливи литературни изследователи, живеещи с тежненията на съвремието.

„Посоки и цели” внася освежителна струя в литературната ни критика. Написани стегнато и изискано, с чист език и здрава мисъл, есетата на Печо Господинов могат да бъдат посрещани само с радост.

——————————

в. „Летопис”, г. 2, бр. 23, 10.03.1934 г.