ПАЗАР
Из цикъла „Пътна тетрадка” (1967)
ПАЗАР
Сред портокалови сахари
фелахът позлатен стои.
Здравейте, шарени пазари!
Здравейте, купища бои!
Не ща фурми, не ща банани,
и дини никакви не ща.
Но заслепен от багри странни
между сергиите крещя:
продай ми килограм зелено,
две топки злато ми подай,
сложи цинобър непременно
и гъста охра, то се знай!
И бавно крача в здрачините,
и нося свитък светлини
като художник, който иде
от магазина за бои.
АФРИКАНЦИ
Гърбът ви лъска като въглен
и зъзне в него напластен
със горест и със порив пълен
добрият черен континент.
Там оплескани лежат следите
на векове и викове.
Тежат останки от зъбите
на хора и на зверове.
Търкалят се ножове, маски,
камшици, гривни и бодли
и гният колониални каски
със вкопчени във тях стрели.
Както във шахта във тълпите
потъвам с чувство на вина.
И топлят с блясък антрацитен
изстиналите времена.
НЕЗАВИСИМОСТ
Независимост, обаче
с толкова неща зависими
от търговци, от писачи
и от европейци хрисими…
Знамената млади знаят
свойте истински стопани,
но петролът, но калаят
и проклетите банани?
Омотан в добра охрана,
сякаш в бинт непромокаем,
президентът като рана
бори се с противник таен.
Всичко е неясно, смутно
и навярно трябва дарба
в това утро неуютно
като в ден да се повярва.
Аз повярвах по очите
с пътищата вътре вписани.
Те живееха открито.
Те блестяха независими.
Африка, 1966
