Луис Муньос Марин

превод: Николай Попов

Дъгата счупих
върху своето сърце,
тъй както чупи се ненужен меч върху коляно.
Издухах облаците с цвят на кръв и роза
отвъд далечни хоризонти.
Удавих свойте сънища,
за да погълна сънищата, спящи в зората,
които с пот, и гняв, и сълзи
отгледаха кафето ми…
Сънят задрямал във туберкулозните гърди
(о, малко въздух, малко светлина);
сънят на гладните стомаси
(парченце хляб, едно парченце хляб);
сънят на босите крака
(по-малко камъни по пътя, боже,
по-малко счупени бутилки);
сънят на похабените ръце
(мъх и коприна - гладки, меки, гладещи);
сънят на изранените сърца
(любов… живот… живот).
Аз съм пратеник на свободата,
на истината агитатор.
И тръгнал съм с тълпата
от звезди и гладни хора
към светлото, велико съзоряване!