Уолт Уитман

превод: Николай Попов

Ела си от полето, татко, получи се писмо от Пит,
излез и ти на прага, получи се писмо от скъпия ти син.

Сега е есен.
Сега дърветата - зелени, жълти и червени,
с листа потръпващи от тихия ветрец, облъхнат в сладост и прохлада
селата на Охайо,
където зреят ябълки в градините и по асмите гроздето тежи.
(Усещаш ли дъха на гроздето в лозята?
Усещаш ли дъха на елдата, в която бръмкаха пчели доскоро?)
Небето е така спокойно, така прозрачно след дъжда, с такива чудни облаци,
под него всичко също е спокойно, красиво, пълно със живот - и фермата
на изобилие се радва.

Навсякъде в полето - изобилие.
Но ти ела си от полето, татко, не чуваш ли гласа на дъщеря си.
Излез и ти на прага, майко, ела на пътната врата веднага.

Тя бърза със предчувствие за нещо недобро - краката й треперят,
косата си не спира да приглади, забрадката си да оправи.

Отваря бързо плика.
О, този почерк не е негов, макар че неговото име е написано,
о, чужда някаква ръка е писала за милия ни син, о, бедно майчино сърце!

Пред погледа й всичко притъмнява, долавя само думи,
отделни изречения: ранен с куршум в гърдите, кавалерийска схватка,
отнесен в болница. Сега е зле, но скоро ще е по-добре.

И ето, виждам само нея,
сред цялото богатство на Охайо, със всичките му градове и ферми,
лицето й е смъртно бледо, когато тя, изнемощяла,
подпира се на пътната врата.

О, мила майко, не скърби (мълви през сълзи едва порасналата дъщеря,
по-малките сестри се гушат уплашени и онемели).
Виж, скъпа майко, писмото казва, че Пит ще бъде по-добре.

Уви, нещастното момче! То няма никога да бъде по-добре
(дори не му е нужно да бъде по-добре - на храброто и чистото сърце).
Защото те стоят пред портата на своя дом, а той е вече мъртъв,
единственият син е мъртъв.

А майката.
Отслабнала, облечена във черно,
денем хляба не докосва, нощем от тревожен сън се буди,
събужда се среднощ, обляна в сълзи, със едно-единствено желание:
да би могла незабелязано и тихо да избяга от живота,
да търси него и да бъде с него - със любимия си мъртъв син.