Евгений Панфилов

превод: Красимир Георгиев

УМОРЕН СЪМ

Уморен съм! Край легло желано
като ястреб сън кръжи над мен.
Идвам. С плясък ме посреща вана,
пълна с огън леденостуден.

Топвам се, и втори път, и трети,
изпръхтявам и изскачам вън.
Зад гърба ми към зората крета
накълваният от птици сън.

Пак присядам… Трополят трамваи…
Здрасти, утро, нов ден е това!
Ръкописът, дълго чернова бил,
най-накрая стана белова.

1936 г.

——————————

ТАК УСТАЛ

Так устал! Постель давно желанна.
Сон, как ястреб, сторожит меня.
Я иду. Встречает плеском ванна,
Ледяного полная огня.

Окунаюсь раз, другой и третий,
Фыркая, выскакиваю вон.
За спиною никнет на рассвете
Птицей обескрыленною сон.

Вновь сижу… Проносятся трамваи…
Здравствуй, утро жизни трудовой!
Рукопись, так долго черновая,
Наконец-то стала беловой.

1936 г.