Силва Капутикян

превод: Лиляна Стефанова

Далеч от тука моя дом ме чака.
Сигнал… И друг… За сбогом иде час.
Снага разтърсва и потегля влака -
и ни разделя с равнодушен глас.
Остава, чезне зад горите Киев.
Едни след други стълбове летят…
Пред мен са твоите очи - такива,
каквито няма никой в тоя свят.

Дими, развява влака сива грива,
в небето ярко засия звезда,
поля, дървета плуват и се скриват
и нищо не напомня за града.
Но с мен на път е белоснежен Киев.
Едни след други стълбове летят…
И все очите ти пред мен такива,
каквито няма никой в тоя свят.

Армения! Припада ранна вечер.
Чинарите забулва синкав дим.
За среща идат планини далечни,
обагрени от заника любим.
Потоци, хълмове, стада звънливи,
далечни снежни върхове блестят -
но виждам пак очите ти - такива,
каквито няма никой в тоя свят!