Белла Ахмадулина

превод: Елка Няголова

***
На мъката от дълбините
за милия човек се молех.
Щастлива да му е годината!
И другата! И по-нагоре…

Аз, неумелата, да стигна
сама до тайнството удачно,
пресичах пътя на бедите му,
стараех се така и всячески.

И не за себе си все исках
със рамене да го ограждам,
за него молех и за близките
домът му пълен да е с радост.

Богат, щастлив и без печал,
под бремето на сто отличия,
да вдига пълната си чаша
за здравето на гости лични.

И да не знае оня случай -
как бих чело в земята честно.
Горещо молех - несполуките
за мен да бъдат в тази есен.