Лина Костенко

превод: Елка Няголова

Не казвай със очите си печални
това, което криеш и от себе си.
Така се ражда нежността в началото.
Като цунами, тишина обсебило.

Реален ли си или те сънувах
с магия черна на челото просто?
Дъгата-чудо беше помежду ни,
но мост ли бе над тази луда пропаст?

Дори наум „любими” не ти казвах,
но запомни ме, даже да съм гърбом.
Вървяхме чужди в своя Път напразно.
И чак на кръстопътя се прегърнахме.