Вера Хорват

превод: Елка Няголова

КОЛКО СНЯГ

Колко ли гъсто трябва да сее
небесното сито вече,
та да засипе в земното село
липсата на човечност?

Колко ли сняг на глава е нужен
за всеки прискърбен жител,
та да разбира по устните чужди
и да заглуши вика жив?

Трябва ли да завее набързо
сметта до къщния праг,
та да свърши това нахвърляне
на брат върху брата?

Колко ли сняг още ще трябва,
та пътят да побелее,
да ни покаже колко сме слаби
и колко сме заблудени?

Колко ли сняг ще пада безкрайно,
по малко, така - в промили,
та да прегърне с крилата си райски
невинните наши могили?

И колко ли дни без сняг ще виси
небето високо и царствено,
та да разберем: у нас е зимата,
дълбоко-дълбоко в сърцата ни…

***

Будва
е будна в два
и във три
Кипи
и завира
Дори и в четири
не се усмирява
Но във пет -
полет на чайка
тя слънцето влачи
впрегната произволно
в златни вериги
сред синя вода
С робство свещено
себе си оправдава
А всичкото друго
са епизоди.

D-MOLL

Шумът утихва. Площадче свъсено.
Смири се схватката на чайка с крясъка.
Завеса облачна в небето скъса се
и чух хармоника със звук прекрасен.
Подобно кълна, набъбващ скоростно
сред тъмна нощ - див самораслек,
една мелодия. Тя страсти кротва…
Звучи хармоника, току под арката.
Дали знам нотите? Сърцето сеща се.
И ето, ражда се един стих светъл.
Ах, родна песен, какво усещане!
Звучи хармоника под арка сведена.
Вълна се буди със кръста фосфорен,
от слънчогледа кълве - поникнала.
На хоризонта - зора, на кораба
Хармон кормчията, отпред е Ника,
а Посейдон дарява нимфите,
на тях отстъпва дори престола си.
Под арка светнала свири хармоника.

Будва, 2019

ЦЪРКВАТА
„СВЕТИ СПАС”

Разлисти се клонът
на игдрасила,
под него - пърхане
на херувимски крила.
Над тях - Спас.
В ръцете му -
кристална топка.
Пребяла риза,
златен пояс.
Ни амвон,
ни камбанария -
нищичко,
та глас да пусне.
Гледай -
няма вече и пепелища,
та с пръст да напишеш:
Помилуй нас!

Призрен, Косово и Метохия,
март 2004