Размисли за антологията „БАЛАБАНОВАТА ЛОЗА”

Драгомил Георгиев

България е майка, църква, религия, икона, пред която синовно падаме на колене, на този жест сме възпитани от достойните си великани и ще продължаваме да го предаваме на идващите след нас. Ивайло Балабанов е поет на честта и достойнството, на дълга и високия морал.

Много са неговите последователи, които го обичат и се съизмерват с този висок връх на българщината.

Творецът от Хухла създава свой самобитен естетически свят, уникален и емоционален, магнетичен. За него да се пише за дълбоките ни корени, е болка и страдание, морал и отговорност, обич и признателност.

В антологията „БАЛАБАНОВАТА ЛОЗА,” (Съставител и редактор - ЕЛКА НЯГОЛОВА, Славянска литературна и артистична академия, С, 2025, 173 с.) са вградени, здраво споени двете части: на избраните стихове на обичания поет, и стихове за Отечеството от негови съвременници и последователи.

Постигнато е висше единство и резултатът е сакрална книга, която се чете като семейна, лична светиня. Изданието е с много достойнства, а всеки нов възприемател благородно ще го допълва със своето мнение и позиция, емоции е съпричастност.

Магическото при автора е в избора и отговорността да се движиш по хребета на върховете - върхове от традиции и уроци на големите ни поети Ботев, Яворов, Дебелянов; да се стремиш да останеш верен на заветите им, че народната песен, дом, семейство, род, чест и свобода са колективните и личните икони, пред които споделяш своята молитва всеки Божи ден.

В нея няма място за празни и фалшиви думи, за елементарни обещания, а душата кърви от болки и страдания, защото си потомък на народ, който има в генетиката си робства, предателства и много смърт, но е в името на вечността („Бяла риза”, Сълза”, „Допиване на последната чаша” и много други).

Неговият лирически герой е прероденият хайдутин, бунтовникът и поетът от Калофер, на харамията от Чирпан, на нежния син на Копривщица, затова в поведението му няма хитрост и измама, липсват предателството, страхът и позорът.

Осъзнато е честно преживяното и вече е време за изписване на стойностите, които се предават със Словото, което е другата, алтернативната храна на хляба, с която Христос храни човешкото стадо.

Нека да отделим поне седем такива откровения, на които e похвално да останем верни през своя „път през годините” (Константин Константинов):

-„Животът винаги започва от площад „Надежда”/и с нас върви докрая той по улица „Любов”;

-„А който няма Пенелопа - не може да е Одисей…”;

-„Как така се получи, че загива духът,/че хлябът е кучи, а надеждата - кът…”;

-„Когато умра - в ръката ми жълъд сложете./ Покълне ли, с него ще тръгна по белия свят.”;

-„Защото българинът мъртъв се завръща даже/ да види как расте това, което е посял”;

- „О, колко трудно е да бъдеш българин/ във този край от Бог занемарен”;

-„Дедите ни завардиха Европа/ и турците не стигнаха Париж!”

Поетът от нашия топъл Юг е човек на високата простота в живота и в изкуството, водещи при Шекспир и Сервантес, Пушкин и Гьоте, всяка дума е „метричен атом”, както пише поетът-философ Атанас Далчев за последната елегия на нашия гений.

Поетесата Елка Няголова е отличен ценител и познавач на съвременната ни поезия и поема риска да ни представи с по едно стихотворение 62-ма водещи творци, които са съидейници и последователи на Ивайло Балабанов в темата за Отечеството.

Тя избира класическия обективния азбучен метод, за да представи майсторите на изящната стилистика. Антологичният принцип дава безкрайна свобода, но и строга отговорност, за да прецениш кого да предпочетеш и от кого да се откажеш в името на хармонията на целостта, на общото като идеи и визия.

За опитния читател ще представлява естетическа радост да сравни своята лична библиотека от поети с тази на съставителката и на избраната представителна творба, която е изведена като код на поета.

Лириката е музика и песен, глас и откровение и в тази насока са изповедите на Елка Няголова („Молитва за песен”), на Боян Ангелов („Демир Хисар”), миниатюрата на Валентина Радинска, на Георги Ангелов („Под покрива на зимна селска къща…”), на Добрин Добрев - Финиотис („И те целувам, земя”), на Ивайло Диманов („Де е България?”), на Иван Есенски („Рапсодия”), на Йордан Пеев („Българско”), на Камелия Кондова („Лютеница”), на Мая Дългъчева („Де е България?”), на Надя Попова („Риторично”), на Петранка Божкова („Питам”), на Пламен Бочев („Родино”) и другите от поетическия албум на съставителката.

Водещото при тези мощни естетически гласове е в тяхното различие като поетика, стилистика и колорит, както е при Красимир Йорданов с неговата „лава”, която артистично залива времена, герои, епохи, срива познати тези, на другия полюс са: Сашо Серафимов, Петя Цонева и Цвета Иванова с приказното, притчовото и лекотата в пресъздаването на случки от миналото или за бъдещето.

За мен бе радост да пропътувам бавно и спокойно от спирка до спирка всички тези лирически етюди, в които има българска, балканска, славянска тревога, мъка, болка, но и универсални, малки радости, които сгряват душата и осъзнаваш, че „още топли празният комин!” (Николай Дялков).

Оригинално редакторката Елка Няголова избира композицията на антологията да е от две части, първата е основата, темелът, стволът, а втората са клоните, разклоненията на българското дърво.

Чудесни са преходите, „въздухът” между отделните микроелементи, а това са есета, миниатюри, спомени, които дават топлота и вътрешна сила в общуването с читателската аудитория.

Своето място заема и поантата на цялото, а това е стихотворението на барда Михаил Белчев с текста „За теб, Българийо”, който е любима песен на милиони българи тук и зад граница, с изпълнението на песента от Веселин Маринов.

Богат е албумът от снимки в края на книгата, съхранили срещи през годините с поета Ивайло Балабанов.

Архитектурната стилистика на книгата - дизайн на кориците, оформление на книжното тяло, са на художника Валерий Пощаров и компютърния дизайнер Емил Спасов. Красиво и изящно е цялото издание.

Убеден съм, че на национални и международни форуми на книгата то ще бъде по достойнство оценено.

Антологията е посветена на осемдесетгодишнината на големия наш любим поет - на „небесния гурбетчия” Ивайло Балабанов, който в живота е като старите майстори на ювелирното - честен, достолепен художник, черпил от дълбок тракийски кладенец. И обичащ България.

В нашето съвремие за мъдреца-поет и духовен водач е важно да научи новите поколения на истината: „Помни, че Ботев не е умрял,/ за да плачем на втори юни.”