Лиана Даскалова

Из „Тракийка” (1964)

Ние имахме две чаши.
Едната за вино,
другата с дръжчица - за кафе.
С тях посрещахме първата Нова година.
Сняг се сипеше меко като кадифе.

Тая за виното беше тъй тънка,
сякаш звънкаше: „Моля, недей ме чупи.
Крехка бяла снежинка, долетяла отвънка,
върху нашите устни да се стопи…

Втората - с дръжчица - бе като цвете…
„Незабравката” в нашия речник бе тя.
Върху синьото ръбче ведно със кафето
ни поднасяше сутрин вкуса на нежността.

Покрай нас всички хора строяха камини -
барикади домашни срещу студове,
и докарваха мебели от магазините,
и се караха нервно със зли гласове…

А пък ние -
си имахме две чаши.
Едната за вино -
храбро стъклено щъркелче на едно краче.
Чудно време!
И водата тогава бе вино!
А кафето си пиехме във цветче…