ДУШАТА САМОУКА
Когато преди почти четиридесет години бях редактор на първата й книга, макар че беше със стихове за деца, усетих драматичния потенциал на душата й. Той не личеше от написаното, а от ненаписаното.
Още тогава долових, че натрупаното ще се излее в други, по-други стихове. И й го казах.
Тогава говорихме за художествено майсторство, което се учи, но не и за душата, която друг не може да научи.
И ето, че предчувствието ми се сбъдна. Освен няколкото книги със стихове за деца, които последваха, отначало плахо, после по-уверено Мария започна да публикува и стихове за възрастни. Може да се каже, че животът я накара.
Разпъвана от копнежа за взаимност, доброта и справедливост, разтерзана от незаслужена раздяла, узряла за нови, споделени чувства, душата й се изля в изповедни стихотворения, които веднага направиха впечатление.
И те продължиха да се появяват, влязоха в книги, утвърдиха името й и на поетеса за възрастни. „ А животът…” беше сред най-добрите стихосбирки през 2021 г. В нея тя беше категорична:
Няма мъст, няма сила, която
да затрие доброто у нас!
То нали със небето е слято -
да пулсира със божия глас!
Там имаше и такива чудесни прозрения като: „и вързан за надеждата със бял конец / за полет нов човекът се възражда”, или „ Щом красотата от обич прелива -/ значи Земята ни жива е, жива!”.
Вярваме на поетесата, когато казва: „И на възел дори да ме сгънат, / и в кълбо да ме сринат в пръстта,/ аз дъгата надлъж ще разпъна,/ за да мине под нея света./
Или: “Благодаря ти, Боже, че съм преживяла/ една любов - но истинска и зряла.”
Или на заклинанието: „Живота си ще дам, о, Истино сломена!/Да бъдеш между нас! Да бъдеш съживена!”
Със сигурност и на опита й да формулира човешкото поведение: „Човекът с ум и разум е скроен,/ с душевно чувство и критерий,/ когато в нещо сам е убеден,/ той отговор за всичко ще намери.”
Искрено е и съзнанието й за дълг, когато заявява: “Аз трябва да ви връча до зрънце семената/ от моята духовна и слънчева храна.”
Тематичните начала и съкровената споделеност в „А животът…”, намират своето продължение и в тази стихосбирка, която държите в ръцете си.
Макар и пряко изповедна, тя не остава при декларирането на чувствата, а ги извежда до художествени внушения, които показват придобитото вече майсторство.
Тази й нова книга засилва впечатлението от предишната, зарадвала ни с нови съдбовни стихотворения. Както вече загатнах, тя е продължение на драматичното себеразкриване, особено след разтърсващото здравословно преживяване, което я върна към живота.
Равносметката, която се прави в миговете между „тук” и „отвъд”, придобива съдбовна стойност и отеква като художествено внушение, когато е наистина художествено защитена.
А тук тя е такава. Сякаш есенцията и на тази й книга са предишните й стихове:
Аз с почуда и болка открих,
че за всичко в живота копнея.
Стихотворения като „Сърце човешко”, „Моят живот”, „Посята тревога”, „И един ден…”, „ Есенна тъга”…извисяват предишните й постижения и предизвикват нас, читателите, към собствена съдбовна равносметка. А това вече е определена заслуга.
Към тях можем да добавим и „Има място за всеки”, в което е изразена ярка позиция, „Отлагане”, което е споделена същност, „Предателят” - една спонтанна съпротива, „За тук ще ме боли” и „Благодаря”, които са интимна благодарствена песен, интимната изповед „Тази нощ” и възхвалата на спомена „Ти беше летен облак”. Като това изброяване не поставя другите творби в по-ниска позиция.
В тази поезия има възходи и падения, но няма отстъпление и отчаяние. Тя е опит да се осъзнае единството на света и от това единство да се извлече вяра.
И в тази си книга Мария Маринова по художествено убедителен начин ни показва душата самоука.
