ЛИРИКА
ЛИРИКА
Любовта
ще дойде,
за да открие
заключени двери,
за да развърже за подвизи
двете ръце,
за да влезе
в гърдите
и да намери
светли бисери
в мойто сърце,
да ги грабна от там,
да ги пръсна в простора
и таз шепа от ярки звезди
да остави следи
във очите
на хиляди хора
и в душите
на хиляди хора
да разрови бразди.
ДВА ЩРИХА КЪМ ПОРТРЕТА НА ЛЕНИН
Художниците не разбираха
как във една извивка
на устните му
се събираха
насмешка и усмивка.
Но съгрешилият разбираше,
че е направил грешка,
та Илич
кротко го сподиряше
със своята насмешка.
А правият с възторг усещаше
как в сдържана обвивка
бушува
ярка и тържествена
окриляща усмивка.
О, завещана за столетия,
добра
черта човешка,
в която
тихо греят сплетени
усмивка и насмешка!
ДЪГА
Българийо, земя на силни,
земя на славни синове!
Целувам твоите обилни,
осъществени цветове -
червения
на знамената,
зеления
на пролетта,
оранжевия на зората
и синия
на вечерта.
Лежиш като дъга извита,
извита като точен лък,
с криле, на оси и копита
вървим през светлия ти кръг,
вървим и всичко пожелано,
тъй както в приказка една,
се сбъдва ярко и голямо
и става наша висина.
ТЪРСЕНЕ
Със дни и седмици те няма,
със дни и седмици вървя -
превърнат целият в мембрана -
се мъча да те доловя.
Разчитам доловими звуци,
недоловими ветрове.
В изстиващите ми юмруци
последната ми кръв снове.
Последната, която давам
срещу мига, във който сам
се хвърлям, за да те спасявам
и те спасявам, както знам.
Но ти, отнесена от горест,
без вест се луташ и без път.
В мълчанието ти няма корист,
по-скоро то напомня смърт.
Нима на пясъчното дъно
сред мъртви охлюви лежиш.
Или си жива и безсънно
се мъчиш да ме доловиш!
