Дири от езически култ

Димитър Христодоров

Противни на библейското предание за змията като символ на зло и измама, народни вярвания са странни и мъчно се поддават на обяснение.

Между тия чудновати поверия на първо място се налага на вниманието ни каденето с кожата на змията против треска.

Не малко странен интерес буди и обичаят в деня на Четиридесетте мъченици да се ловят живи змии и да им се отсичат главите, за да се прекарват после през тях разни семена, та да бъдела годината плодородна.

На Георгьовден пък се ловят живи змии с ръце. Това оказвало някакво въздействие срещу потенето на ръцете.

Друго едно поверие казва, че всяка къща си имала по една змия - щом умре тая змия, непременно умирал и някой от къщата. Такава змия се наричала „домакина на къщата” и се смятала за патрон.

За нея стопаните полагали особени грижи да живее спокойно. Даже й оставали мляко да пие.

И по междите на нивите имало змии синурджии, които пазели житата от вредители.

Ако много поверия за змиите са непонятни, то вярата за змиите-покровителки на къщите и на нивите е лесно обяснима. Кой от нас не знае какъв изтребител е змията на мишките?

У нас има около десет вида неотровни змии, в това число са водната и най-дебелата - шареният смок, които не само не са опасни, но са и полезни, ако не се смята лакомията им да се хранят с риба и жаби.

Водната змия често се среща и близо до жилищата и ако не я преследват, влиза вкъщи, без да се смущава от хората.

В някои места в Македония през време на Първата световна воина наши войници били твърде учудени, като виждат такива змии свободно да влизат и излизат от стаите.

Стопанинът на къщата запрещавал тяхното убиване: те били нещо като питомни домашни животни.

Това отношение към водните и други безопасни змии съвсем е чуждо на някои символи за отровни змии, които човек може да лови и обезвредява даже с голи ръце.

Народната лирика обаче не познава по-силно сравнение за безнадеждната любов от люта змия.

Ние знаем с какъв ужас пеят стари гуслари по селски сватбени гощавки песента:

„На сърце ми пие, мила мамо,
ах, на сърце ме пие, мила мамо,
една люта змия.
Не е било змия, мила мамо,
ах, не е било змия, мила мамо,
но е било Севда…”

Севдините очи - две черни череши, се възпяват за копнеещото сърце като огнена змия, а народното поверие казва, че всяка змия носела на главата си безценен камък!

——————————

сп. „Духовна нива”, бр. 8, 1943 г.