МИНОТАВЪРЪТ
превод: Здравко Кисьов
Из „Без маска”, изд. „Балкани” (2010)
МИНОТАВЪРЪТ
Човекът може
да затвори човека.
Насред лабиринта седят младежи
и плачат.
Няма го Минотавъра,
а беше цел на живота им.
Сега, вървейки сред хората,
Минотавърът сам избира своите жертви.
ЛАБИРИНТ
Без кълбо прежда влязох в лабиринта.
Убих Минотавъра.
Сега блуждая от стена до стена,
нощ подир нощ
и всички ариадни зова.
Не искам да бъда нов Минотавър.
НИШКАТА НА АРИАДНА
Скъса се на Ариадна нишката
и се оказахме в двата й края.
Сега мислим
как отново да свържем разделеното.
Възелът ще ни тиранизира
през целия ни живот.
ВДИГАЙКИ КАМЪКА
С младостта на Икар отварям очите си
и измервам лицето на моя ден.
С лудостта на Касандра отварям устата си
и измервам риданието на времето.
С упорството на Антигона протягам ръце
и измервам справедливостта.
С търпението на Сизиф вдигам камъка
и измервам съдбата си.
СИЗИФ
Денем градя дом от камъни,
нощем каменарите го сриват
и в скала отново го превръщат.
Денем градя къща дървена,
нощем лесничеите я сриват
и садят гори.
Денем гроб за себе си копая,
ала нощем лягат там бездомници.
ОРФЕЙ
Денем броя нощите,
които отминаха.
Слушам тропот на коне.
Нощем броя дните,
които отминаха,
слушам вървежа на Хермес.
Цветята късам, преди да разцъфнат,
изрязвам лица върху суха кора
и толкова високо лирата вдигам,
че звуците изпреварват вятъра.
Няма да се обърна,
докато не се свършат песните.
ВЯТЪР
Ще седна пред града,
като Сфинкса пред вратите на Тива,
докато дойдеш и гатанката отгатнеш:
„Няма език,
а пее всичките мои песни,
свързва севера с юга -
толкова внимателно,
че границите им се сливат в тялото. ”
После ще изпратя птицата с длан -
нека да звъни със крилете си
като камбана от бронз.
В ЕПИДАВЪР
Пространство, затворено в 55 стъпала,
поддава се на изтезанието на чувствата,
без маски,
без контури.
Като Демостен, с камъчета в устата
уча отново думите на Поликтет: любов, свобода.
Пространство, затворено като длан на девойка.
Бои се от щастието.
КОН
Видях конете на царя на Елида.
Теглеха плугове номер пет,
отпращайки полята отвъд хоризонта.
Галопираха по пътища грешни,
червеногриви,
със слънчеви копита.
Само моя кон аз не срещнах.
Преди години майка ми го продала на Авгий,
за да мога да уча в гимназия.
Но аз
след две години станах скиталец.
НАСЛЕДСТВО
Баща ми приличаше в лицето на дядо ми,
моите ръце са като ръцете на татко,
моят син гледа по същия начин,
както аз,
когато в крачките на баща ми откривах града.
Моят баща измерваше деня със сянката на дядо,
моят глас разширява хоризонта с гласа на баща ми,
моят син върху следите оставя следи,
стрива думите с пръстите си
до кръвта на времето.
КАМЪК
Полето, което баща ми остави,
преди да се напълни устата му с пръст,
засях с лъжите на Минотавъра -
израсна въоръжена тълпа от войници,
които нацелиха карабините си във мен.
Тогава взех един камък крайпътен
и го хвърлих в самата среда на тълпата.
В паниката те се нахвърлиха един срещу друг.
В братоубийствената война никой не оцеля.
Как да извадя сега този камък
изпод пирамидата с трупове?
