РЕКА ГЪСКА
превод: Красимир Георгиев
РЕКА ГЪСКА
Към детството ми ме влече
мил спомен, с мир витай -
рекичка Гъска там тече
в Мешчьорски роден край.
Не е дълбока, с кратък път,
поток сред полска лен,
но бе за мен Река, светът
бе в нея отразен.
Край нея брезов лъх трепти
и върбов повей сив,
на млади мълнии мечти,
на грижи дим горчив.
Началото на път и храм
в съдбата ми бе тя.
Зората с нея срещнах там
и тръгнах да летя.
Ако внезапно бях сразен
с връхлитаща беда,
в сърдечни рани лек за мен
бе живата вода.
Към нея отдалеч тека
и споменът ръми,
че имам Гъска аз река
в Мешчьорските земи.
——————————
ГУСЬ-РЕКА
Когда я в детство оглянусь,
То сладко вспомнить мне,
Что есть такая речка - Гусь
В Мещерской стороне.
Не глубока, не широка -
Иных ручьев скромней,
А для меня она - Река!
Все отразилось в ней.
Сиянье трепетных берез
И ржавчина ракит,
Зарницы юношеских грез
И горький дым обид.
Была началом всех начал
Она в судьбе моей.
Я утро жизни с ней встречал,
В дорогу вышел с ней.
Порой, сраженный наповал
Нагрянувшей бедой,
Я раны сердца врачевал
Ее живой водой.
Я к ней иду издалека,
И сладко вспомнить мне,
Что у меня есть Гусь-река
В Мещерской стороне.
