Виктор Полторацки
Виктор Полторацки (Виктор Васильевич Погостин/ Полторацкий), руски писател - поет, прозаик и журналист, е роден на 18 април/1 май 1907 г. в гр. Полторацк, сега Ашхабад, Туркмения, където работи баща му. Завършва литературния факултет на Ярославския педагогически институт (1933). Работи като редактор във в. „Рабочий край” и сп. „Пламя” (1933-1939), отговорен секретар на Ивановското областно отделение на Съюза на писателите на СССР (1939-1941), специален кореспондент и очеркист на в. „Известия” (1940-1955), главен редактор на сп. „Наш современник” (от 1956 г.), главен редактор на в. „Литература и жизнь” (1958-1961), редактор на литературния отдел на в. „Известия” (от 1965 г.). Автор е на стихосбирките „Слово посёлку” (1928), „Строительный сезон” (1931), „Единый фронт” (1934), „Тёплый ветер” (1937), „Под небом родины” (1938), „Живопись” (1940), „Родная сторона” (1958), „Вишня цветёт” (1959), „Времена года” (1961), „Река жизни” (1963), „Разноцветье” (1965), „Адрес любви” (1966), „След человеческий” (1977), „Лирика” (1977), „Время” (1977), „Избранное” (1982), на книгите с разкази, повести и очерци „Наши девушки” (1951), „Лето” (1951), „Пути-дороги” (1952), „В дороге и дома” (1952), „Родные края” (1955), „Киношники” (1957), „Родники” (1958), „Гнездо хрустального гуся” (1959), „Зелёная ветка” (1961), „Человек и земля” (1963), „Профиль пути” (1964), „Жизнь Акима Горшкова” (1965), „Дорога в Суздаль. Книга о любимой земле” (1971), „Знакомые родники” (1972), „В действующей армии. Из записок военного корреспондента” (1973), „Линия жизни” (1976), „Стружань-река” (1976) и др. Лауреат на Сталинска награда трета степен (1952), ордени и медали. Умира на 9 май 1982 г. в Москва. Погребан е в Кунцевското гробище в Москва.
Публикации:
Поезия:
