Аким Нахимов
Аким Николаевич Нахимов (Иоаким Николаевич Нахимов), руски поет-сатирик, е роден на 8 (19) септември 1782 г. в гр. Богодухов, Харковско наместничество, в дворянско семейство. Близък роднина на известния флотоводец Павел Нахимов. Учи в Благородния пансион при Московския университет, известно време служи като хусар, завършва словесния факултет на Харковския университет (1804-1808) и получава званието кандидат. Когато при Харковския университет са открити курсове за чиновници, Нахимов е поканен да чете курс по словесност (руски език и граматика). В 1811 г. се отказва от преподаването и се установява за постоянно в имението си в село Шейчино на сто версти от Харков и там прекарва по-голямата част от краткия си живот, отдаден изцяло на литературни занимания. Приживе рядко печата в периодиката, някои от неговите епиграми, сатири и басни се разпространяват в ръкопис сред харковчани. Основен ктитор на православния храм „Рождество на Пресвета Богородица” в село Уди, Харковска околия. Знае латински, свободно разговаря на немски, френски и английски език. Тежките семейни загуби, последвали една след друга, подкопават здравето му. Умира на 31 г. на 18 (30) юли 1814 г. или на 17 (29) юни 1815 г. в село Шейчино, Богодуховска околия, Слободско-Украинска губерния. Подготвяният му приживе сборник излиза едва след смъртта на автора (1815) под заглавие “Сочинения А. Нахимова в стихах и прозе, напечатанные по смерти его”, след него следват нови допълнени преиздания на книгата (1816, 1822, 1841, 1841, 1842, 1849, 1852) и нови публикации (1880). Сравняван от съвременниците си с Кантемир, Сумароков, Фонвизин.
Публикации:
Поезия:
