ГЛИНА
бележка и превод: Валя Чепига
Лилия Газизова (д-р Джанти), рускоезична поетеса от татарски произход, дели живота си между няколко държави и няколко езика. Тя е преводачка, есеистка, лекар по образование, завършила Московския литературен институт, доктор по литература, генерален секретар на поетичното списание Interpoezia (Ню Йорк). Авторка на осемнадесет поетични сборника, преведена е на около десет езика. Нейната поезия не е изповед, а интимно и крехко споделяне, обхващащо Казан, Истанбул, Брюж, Казабланка… Женски глас в съвременната рускоезична поезия с поетични отзвуци от различни епохи и традиции. Последно издание: Лилия Газизова, Между любовта и земетресението, издателство Vibration, 2025, поетичен сборник.
——————————
ГЛИНА
глината винаги иска да бъде
повече от глина
например стена
зад която се чува смях
или чаша
в която бълбука космос
тя иска да бъде съдържание
а не съд
иска да има име
но получава отпечатъци
от детски стъпала и длани
глината винаги иска да бъде
повече от глина
като нас
вечно недоказани
вечно недосъздадени
ПЪРВИЯТ СНЯГ
нощта идва тихо
и носи
студени вести
от миналото
нощем гълъбицата
среща друга гълъбица
и й пее за бъдещето
нощем се сипе
първият сняг
бяла приказка от детството
дори в най-дългите
нощни лабиринти
няма да те загубя
СРЕД ФАСАДИТЕ И НЕБЕТО
да обикнеш легналите в дрейф улички
на стария град
които отвеждат далеч
от самата мен
почти да се разбиеш
в насрещния вятър
и така да се загубиш
сред фасадите и небето
да се обърнеш с гръб
към звездите
и да се престориш на себе си
МОСТЪТ
мостът се радва
когато по него вървят двама
дори ако единият от тях
е просто сянка
или спомен за човек
с глас на лавандула
мостът трепери
като нерв на езика на града
той знае
любовта не тежи нищо
но винаги оставя
вдлъбнатини по парапетите
всеки мостът е стар
зад гърба му хиляда самотности
но само стъпките на двама
разплитат гърба му
от ръждата
влюбените не знаят
че всяка тяхна стъпка
е тухла
в друго време
и мостът ги носи
като писмо без адрес
във вечността между
той скърца от нежност
говори с вятъра
гледа надолу към отраженията
и се учи да бъде търпелив
когато единият остава
мостът е гърбът на света
по който се пишат истории
с влажна тебеширена креда
на утринната надежда
КОРИДОРИТЕ НА НОЩТА
по чорапи от прах и съжаления
вървя по коридорите на нощта
луната се люлее
като счупено копче
на ризата на вселената
светофарът зад прозореца
мига с очите
на стар таксиметров шофьор
той ме е возил там
където никога не съм била
а сутринта нощта
се разлива по масата
като мляко
от обърнатото бъдеще
и капе с думи
които не успях да измисля
