СЪЛЗА ОТ БЕЛИ БОЖУРИ
Само поет с кристално чисто и нежно сърце може да сложи такова подкупващо заглавие на новата си лирична книга - „Сълза от бели божури”. Неслучайно Магдалена Шумарова в едно от стихотворенията ще прикове по особен начин вниманието ни:
Тихо е…
Тихо е…
Тихо е…
В нощта е космически тихо,
когато се раждат стихове…
Неслучайно и предговорът към стихосбирката е именно от Благовеста Касабова, която с ведър поглед посочва истинските й достойнства.
Опора в творческите си търсения Магдалена Шумарова намира в нравственото просветление, с което я изпълва родният край.
В този смисъл неслучайни са и поместените в книгата репродукции от загадъчно-ярките картини на художничката Ралица Денчева. В лиричните си творби Магдалена Шумарова наистина умее творчески да отстоява себе си както посочва и Благовеста Касабова.
В тях радостта от съжителството с топлия пейзаж на най-южния български край е истинска радост, и тъгата е истинска тъга. Там, където денят „подрежда цвят до пчела и пчела до цвете…” Там, където
В ливадата тече река, в реката - вятър.
В прозрачно-синкавия въздух
съзирам светлина - душата…
Лиричните творби на Магдалена Шумарова са създавани с южна страст, затова са опърлени от огнени чувства, затова са изповедни и проникновени:
Ще се завърна сутрин рано
боса през росата -
сълзи от бели божури, постлали
моя път обратен.
Нещо много българско има и то ни облъхва от стиховете на поетесата. Не по своята структура, а по мъдрата си знакова глъбинност те се родеят с народната песен, което ги прави свежи и естествени.
Струва ми се, че вече малцина са поетите, които могат така истински да се сливат, макар по един съвременен начин, с изконната си народопсихология. Мисля, че такава една творческа нагласа в бъдещето ще има особено значение за българина.
Тия гергьовденски мотиви, тия тютюневи ниви, тия Цветници, тия дафинови дървета, тия мелнишки гроздобери, тия мостове на лудата петричка река, тия Герганини градини, тия беласишки пъстри пейзажи са извлечени и пак остават в дълбокото сърце на българката и българина. И - да бъде!
Именно това посява в браздите на ямбичните си стихове Магдалена Шумарова. Именно тези мотиви ни владеят от такива стихотворения като „Мелнишки припеви”, „Огледало”, „Сълзи от бели божури”, „Цветница”, „Дафиново дърво”, „Кръговрат”, „Каменната килия на сърцето”, „Думи от коприна”, „Букет от градината на Гергана”, „Бездетната жена”, „Алюзии”, „Странна е тази есенна тишина”, „Правото на робите”, „Пепел”, „Петричко лято”, „Лястовиците”…
Пропити от тъги и радости, от обич към родния край, тихите стихове на Магдалена Шумарова от лиричната й книга „Сълза от бели божури” притежава чувствената сила да проникне в душата на читателя и да я възродят. Нали не случайно в една от творбите си тя изповядва:
В ливадата тече река, в реката - вятър.
В прозрачно-синкавия въздух
съзирам светлина - душата.
Именно тази светлина на душата ни облъчва с кротък полъх и ни запленява.
Лиричните творби на Магдалена Шумарова са пропити с кристалната прозрачност и с нежната топлота на южния български край, където българинът е по българин, където вятърът не престава да нашепва екове от епични битки и където в беласишките божури свято блестят капки от сълзи и от пролята българска кръв все в името на майка България!
