Валентин Берестов

превод: Михаил Лъкатник

В приемната началническа бях
и нещо чудно в секретаря там видях.
Той каза „не!” и някак ненадейно
червена светлина в очите грейна!

Аз настоявах: „Но пусни ме, брат!
Началникът е мой добър познат.
Земляци сме! Другари от мънички!”
Жълт фар проблесна в хитрите очички!

Подадох му бележка чудодейна.
Лицето секретарско мигом грейна.
Зелена светлина в очите блесна -
аз влязох в кабинета много лесно!