Димитър Арабаджиев

ПОСВЕЩЕНИЕ

От колко години го зная!
Началства паднаха безброй.
Ах, боже, таз дарба каква е,
та той си бе винаги той!

Със черните ставаше черен,
със белите - още по-свой.
На принцип едничък бе верен -
да бъде без принципи той.

МОИ ПОЗНАТИ

1.
Той все говори. Критикува.
Не си мълчи. Не си кротува.
И увери се за отплата
мълчанието, че е злато.

2.
На никого той няма вяра.
Сумти, където и да бъде.
Не го упреквайте, другари -
за вас по себе си той съди!

3.
Какъв трагичен край дочака!
Натегнаха му на гърбът
пост важен, вила в райски кът,
и … счупиха му те гръбнака.

4.
Започва всичките си речи
със „Аз съм прост” (за снизхождение).
Изглежда, че го счита вече
за свое достижение.