Иван Руж

Той (Димитър Хаджиилиев - бел. ред.) бе между ония културни дейци, за които може да се каже: живя като комунист.

Не го мамеха съблазните на литературната слава. Не гонеше материални удобства. Фашисткият натиск не смути духа му. Не го засегна влиянието на буржоазната идеология.

Талантливото му перо обогати литературата ни с превода на някога многошумния антивоенен Ремарков роман „На западния фронт нищо ново” (1924 г.), оригиналната книга разкази „Камъните говорят” (1930), септемврийската антология „Покрусена България” (1932), конфискувана от полицията, пиесата „Песента на мъртвия брат”, представена над 2 хиляди пъти из страната; антихитлеристките разкази „Невероятно, но факт”, разказите „Умираше един свят” (1947) и „Партизаните разказват” (1950).

В 1924 г. той сътрудничи активно на Гео Милев в „Пламък”. През 30-те години е първият секретар на Съюза на трудовоборческите писатели, разтурен от полицията.

След 9 септември 1944 г. е в редакцията на в. „Народна борба”, орган на Съюза на борците против фашизма и на сп. „Отбрана”, орган на ДОСО. Дълги години е председател на Клуба на културните дейци.

Ония, които го познаваха, няма да забравят неговата сърдечност и топлота, удивителната му способност да гледа весело, да насърчи, разсмее и ободри другаря си в най-трудните минути.

Скръбта за такъв човек не е лека; споменът за него остава вечен!

——————————

1960 г., заглавието е от редакцията, първоначално заглавие: „Димитър Хаджиилиев”