Владимир Шчировски

превод: Красимир Георгиев

ВСЕЛЕНАТА НЕ ЩЕ ПРЕГЪРНА

В захлас вселената превратна
не ще обгърна с волна гръд,
затворен съм сред глуха капка,
към друга капка няма път.

1938 г.

——————————

НИЩОТО

То, нищото… Ще разпростре
пред любопитство страшна граница…
Макар и с тъмно битие,
със заповядано съзнание.
Изтля герой - бодил цъфти.
Смъртта заражда плод в живота.
Пороят, съживил зърното,
върви по сушави следи.

1941 г.

ВСЕЛЕННУЮ Я НЕ ОБЛАПЛЮ

Вселенную я не облаплю -
Как ни грусти, как ни шути,
Я заключен в глухую каплю -
В другую каплю - нет пути.

1938 г.

——————————

НИЧТО

Ничто… Пусть пролегло оно
Для любопытства грозной гранью…
Пусть бытие его темно
И заповедано сознанью.
Истлел герой - возрос лопух.
Смерть каждой плоти плодотворна.
И ливни, оживляя зерна,
Проходят по следам засух.

1941 г.