Мария Маринова

Надето беше най-веселото момиченце в предучилищната група. Тя все намираше каква случка да разкаже, ама така, че децата се държаха за коремчетата от смях.

- Наде, разкажи ни пак, как си искала да се качиш на гърба на една козичка, когато си била на село и тя те е изхвърлила на земята….

Момиченцето никога не отказваше. Даже всеки път все повече украсяваше историите. И макар да знаеха, че често си ги измисля, всички й се възхищаваха.

- Надето има въображение. И умее да разказва интересно! - хвалеше я и учителката.

Наближаваше Коледа. В детската градина всеки ден цареше весело настроение. Госпожата влизаше все с нови и нови идеи и предложения - как да украсят елхата, стаята… Всеки се стараеше да направи най-красивата играчка и да смае останалите.

- Виж, каква звезда съм направила! Тя е вълшебна! - говореше Надето - Докоснеш ли я, всяко твое желание се сбъдва!

- Да, бе, да! - не вярваха малчуганите.

- Ще ми я подариш ли? - попита Ивко, дребничко и тихо момченце.

- Не, Ивко. Ще я окачим на елхата… Ееей, там ! Да огрява цялата стая! И да ни носи късмет!

Оставаше една седмица до коледното тържество.

Един ден Ивко не дойде на детска градина. Не дойде и на следващия. Децата се разтревожиха.

- Ивко е болен. Сигурно няма да може да дойде на тържеството! - каза им госпожата.

- Тогава да отидем да го видим! - предложиха децата.

Надето бързо притегли една масичка към елхата. Сложи върху нея едно столче и се покачи на него.

- Какво ще правиш? - попита я някой.

- Ще видиш! - отговори момиченцето.

Когато влязоха в стаята, Ивко лежеше в леглото си, завит до брадичката. Очичките му се напълниха със сълзи.

- Виж, колко неща сме ти донесли! - показваха му лакомствата децата.

- А аз ти нося, ето, това! - каза Надето.

И звездата заблестя в дланта й.

- Вълшебната звезда!? - грейна погледа на Ивко.

- Да. Подарявам ти я. Тя наистина е вълшебна! Дръж я в ръката си и повтаряй: Искам да оздравея! Ще оздравея! Ще оздравея!

- Добре! - каза момченцето и пое с благодарност лъскавата звездичка.

В деня на коледното тържество вратата на детската градина се отвори и в стаята влезе Ивко. Здрав и читав.

- Ивко е тук! Ивко е оздравял! - заскачаха децата от радост.

Ивко отиде до Надето, а в разтворената му длан весело и празнично се кипреше звездичката.

- Благодаря ти! Тя наистина е вълшебна! Всеки ден я притисках до сърцето си и й повтарях желанието си. И ето, че… отново съм здрав!

- Всичко става вълшебно и върши чудеса, когато вярваш в него! Това ми го каза мама! - прегърна го Надето и двамата се втурнаха към елхата.