Стефан П. Стефанов

Сийка Тачева е известна не само в Чипровци, не само в област Монтана и Северозападна България, но и в чужбина.

Тя е дипломиран учител, но е оставила следи и като мениджър на културата в Чипровци, и като килимарка и гобленарка, и като певица и диригент, и като композитор и автор на четири книги: „Старите сватби”, „Песни за Чипровци”, „Чипровски обичаи” и „Диг се дигни” - сборник от местни фолклорни песни.

„В люлката на времето”, Чипровци 2022 г. е петата й книга с великолепен дизайн. Тя определено смята, че това са спомени, но това не е точно така.

Книгата на Сийка Тачева е и едно по-дълго есе не само за нейния живот, не само за предците й, но и за нейните съвременници. Някой беше казал, че „есето е като прасето” - всичко поема.

Затова в книгата й има много точни данни, много имена, много снимки (черно-бели и цветни).

Затова в книгата й има често и философски размисли, и вдъхновени поетически оценки, и случки в случките, и сентенции…

Със сигурност ще има и недоволни поради липсата на някои данни, имена, снимки, уточнения и т.н., но който е недоволен, нека издаде нещо по-пълно.

„В люлката на времето” е чудесно избрано заглавие. То е свързано със завидната семейна и обществена среда на авторката, която с труд постига безспорни успехи: квалификации, респект на ученици, колеги, подчинени и ръководители, признания, награди и удовлетворение от постигнатото от нея, учениците й, хористите й, съгражданите й.

Нека другите да оценяват къде са най-големите постижения на Сийка Тачева - тя не се наема да ги степенува, само ги представя. А това е невъзможно не само за нея.

Дали това е изтъканата и подарена на папа Йоан Павел II икона на Чипровската Св. Богородица, или са многостранните дейности и успехи на Дома на културата, който ръководи 16 години?

А може би това са благодарните спомени на нейните ученици? Или гордостта, че покрай 300-годишнината от Чипровското въстание и тя е вградила частица от себе си в културната материална и духовна панорама на родния град като заместник-кмет, отговарящ за дейностите, свързани с културата и образованието при изпълнението на грандиозната национална програма за ознаменуване на събитието.

Зад всичко това се крие труд, на който Сийка Тачева е научена от малка от близките си, за които е отделила много топли думи.

С признание е споменала любими учители, съученици, роднини, съседи, съграждани, ръководители, видни личности, експерти и успешни производственици и ръководители.

Тя си дава ясна сметка кой какви заслуги има за нейното експертно, естетическо и етическо изграждане и държи да подчертае своята благодарност по този повод.

Сийка Тачева се явява един подготвен човек в определено време на определено място. Тя държи на приемствеността - много взема от по-старите и по-опитните, но и много отдава на младите и по-неопитните.

Като истински краевед Сийка Тачева пресъздава топлотата на взаимоотношенията в махалата, в градчето, в колективите, сред които пребивава.

Като вещ познавач на килимарството тя води читателя из познатите й етапи при тъкането, като иновативно представя и своите експерименти с килимената тъкан за дрехи и аксесоари, а те несъмнено имат бъдеще и нашите дизайнери има на какво да се опрат.

Истинска дарба проявява и при изтъкаването на картини от Владимир Димитров - Майстора.

Несъмнен принос за българската етнология са не само страниците, посветени на местните обреди и обичаи, но и събирателската работа и представянето на автентични народни текстове.

Книгата на Сийка Тачева е едно предизвикателство към съгражданите й, които са с възможности да споделят и те като нея натрупания си опит, и тя не пропуска да подчертава това.

Не й е трудно да се досети, че малцина ще я последват, но все пак ръкавицата е хвърлена. Тя има пред себе си своите образци, но и сама се превръща в пример за подражание.