Румен Стоянов

С пълно право може да го наричаме и разсъблечен, съблечен, оголен, разголен, това не променя същността му, при все че той ходи свястно загърнат в дрехи. Но има две модни гяволийки, мобилен, грешка, дебилен телефон* и камера, все по-широко прилагани в днескашното човешко ежедневие. Дебилката позволява на обучени мъже, жени, мъжени, женомъже да проникват в нечии дебилки всякакви, чужди, та узнават неподозиращият собственик с кого, кога и какво е говорил/писал, съкровени мисли обменял. В добавък тези проницаващи особи могат и да установяват местонаходището** на услужливата дебилка, съответно къде е (бил) притежателят й.

С въпросните два хвата някой прочита какво пишеш/казваш, какво ти пишат/казват, къде ходиш, при кого, кога си там, колко време прекарваш, образно повторено, съвсем безжалостно разголван си. Камерата, поставяна в обществени, а и лични пространства, успешно допълва нечията цялостна оголеност. От нея укриване няма, тъй че всички дебилопозватели са й подвластни.

Та: какво излиза и дълбоко ни влиза? Че сме жертви на всеобхватен = всемогъщ надзор. При него техниката е тъй небивало усъвършенствана, че няма потребост от нявгашните слухачи, доносници, клеветници, те ни се чинат жалки, нескопосни, чак смешни. Туканцък рипва питанка: да не би началният подтик за изобретяването на дебилката да е било тъкмо напращялото + неозаптимо щение явни, потайни властници, а и не само те, да са в състояние да узнават скорострелно и безпогрешно на кого какви мисли, мислици, мисличета, мислотии му се въртят из мозъчните под/гънки? Този достъп позволява нечие облагодетелстване в ущърб на еди кого. Яко и печелившо, нали? Защо не бъде възпрепятствано тихомълкото проникване в електронни общувки без знанието и съгласието на участниците  него? Кому е изгодно съществуващото положение? А за прикритие наистина изумителни всякаквически улеснения, да са ни честити, с живот и здраве да ги ползваме за наше добpо.

* Ласкаво наричан дебилка.

**На демократясал български локация