ВАЛЕРИЙ ДАНИЛЕНКО: ИМА ХАОС – ИМА ПОСТМОДЕРНИЗЪМ, НЯМА ХАОС – НЯМА ПОСТМОДЕРНИЗЪМ

Разговора с Валерий Даниленко води Георги Ангелов

- Уважаеми Валерий Петрович, благодаря Ви, че се съгласихте за този разговор. Иска ми се да започнем със следното: Вие сте учен-лингвист, но проявявате интерес и към създаващата се днес в Русия художествена литература. Какви тенденции виждате в нея?

- Благодаря Ви за възможността да се представя пред читателите на Вашето списание. Вие сте прав, моя съдба стана лингвистичната наука. Тя ми отне и ми отнема и досега по-добрата половина от живота. В последно време, например, ми се налага да изразходвам много време при подготовката за издаването на лингвистичните ми книги. В Москва вече излязоха пет мои лингвистични книги: две във «Флинт» и три – в «Либроком». Но никога не съм ограничавал интересите си само с лингвистиката. Друга моя специалност е културологията. Все още не са издадени две мои големи културологични книги: «Светлината на Прометей» и «Кутията на Пандора». Това са двете страни на един медал. От едната страна е еволюцията, а от другата е нейната противоположност – инволюцията. За да имате представа в какво русло се е движила мисълта ми при написването на тези книги, Ви изпращам две статии – “Да бъдеш човек!” и “Да бъдеш универсален еволюционист”. На постмодернизма е посветена втората от споменатите книги – «Кутията на Пандора». Но като цяло не мога да се похваля със знания за тенденциите в съвременната литература. Възпитан съм с класиката, а модернизма и постмодернизма в литературата възприемам главно като обратни, инволюционни тенденции в литературата въобще и в руската литература в частност.

- Особено ме впечатли статията Ви за постмодернизма, която преведох със съкращения. В нея Вие набелязвате отличителните черти на това явление, което днес се опитва да мимикрира под друго название – “постпостмодернизъм” – название, което ми се струва нелепо поради все същата хаотична и нихилистична идея, заложена в постмодернизма. За мен той ще си остане, казано накратко, територия на инферналното и антинационалното. Какво е постмодернизмът за Вас?

- Благодаря Ви за превода. Много се радвам, че нашите възгледи за постмодернизма съвпадат. В последната ми статия (още непубликувана) за Саша Соколов подчертавам, че главният, водещ признак на постмодернизма е хаосът. Има хаос – има постмодернизъм, няма хаос – няма постмодернизъм. Най-лесният път към хаоса е да се избере за повествовател шизофреник (въобще – психически нездрав човек). Това е много удобно. Първо, защото от писателя в този случай като че ли няма какво да се вземе, и второ, шизоидното съзнание позволява да се представи светът в изопачен, хаотичен вид. Ефектът е очевиден: към хаотичното възприятие в този случай се приобщава и читателят. Саша Соколов, разбира се, не е първият, който води в своето «Училище за глупаци» повествованието от името на шизофреник. Още в Гоголевите «Записки на лудия» повествованието се води от луд. Между другото, Саша Соколов и досега счита за свой любим писател Гогол. Мисля, че той се е учил от него по «Записки на лудия». Но отива по-далеч от Гогол в хаотизацията на света. Това го и направи един от вождовете на постмодернизма. По неговия път тръгнаха В. Ерофеев, В. Пелевин и др. Те имат същата задача – хаоса. Да внесат неразбория в съзнанието на читателите – това е тяхната главна цел.

- В България през последните 20 години, най-вече с усилията на “Отворено общество” на Джордж Сорос, се провеждат множество кампании по заличаване на българското самосъзнание. Инкубаторно се създават “звезди” в литературата – те са представители на либералното направление, състоящо се най-вече от постмодернисти и нихилисти, все същите духовни “чергари” на Атали, които национално ориентираните българи не четат и не харесват, въпреки непрекъснатото им натрапване в медиите, финансовата подкрепа от министерства и задграничните прояви. Мисля, че процесът е същият и в Русия. Така ли е?

- Българите се намират в същото положение, в което са и руснаците. Наистина, фондът Сорос беше изгонен от Русия, но самата идеология на глобализма у нас е натрапвана не по-малко, отколкото в България.

- От самото си начало списание “Литературен свят” си постави за цел да превежда и популяризира писателите на Русия от патриотичното, народностното направление. Именно те са практически непознати през последните 20 години у нас, а до голяма степен – и по-рано. Книжният ни пазар е наводнен от Пелевин и Д. Биков, Акунин и Маринина, Довлатов и Аксьонов, Евтушенко и Гросман, но не и от Личутин, Лобанов, Семанов, Белов, Куняев, Бондаренко, Кожинов, Бородин и толкова други достойни руски писатели. Какви са според Вас причините за този позорен информационен филтър?

- Мисля, че Вие и сам знаете отговора на този въпрос. Причината е една – капитализмът.

- Валерий Петрович, лично аз смятам, че огромното мнозинство от българския народ не е предало Русия и пази все същите топли братски чувства към руснаците. Това, че България пое на практика по един разрушителен път на дистанциране от Русия, не води до нищо добро. С какви чувства Вие лично приемате нашия народ?

- Когато през 70-те години учих в Московския държавен университет, общувах със студенти от България. Много вода изтече от тогава, но и досега помня какви симпатични момчета бяха всички. Българите, както ми се струва, заедно със сърбите са най-близките за руснаците народи. Отношенията между поляците и руснаците отдавна са, меко казано, сложни. Малко дистанцирани към нас са и чехите. Но към чехите имам особено чувство – моята кандидатска дисертация е посветена на Вилем Матезиус. Аз и досега го възприемам като много ярка звезда на лингвистичния небосвод.

- Необходим е “мост” между българските и руските културни деятели. Но как да се изгради така, че по него постоянно да циркулират идеи?

- Считайте, че такъв мост ние с Вас вече прокарваме. Макар че той още е крехък, но началото винаги е трудно.

- Какво мислите за глобализма в културата?

- Считам, че главни представители на тази идеология станаха Карл Попър, Жак Атали, Имануел Валерщайн, Франсис Фукуяма и Збигнев Бжежински. Много откровено представи в своите книги глобалистката идеология Жак Атали. За неговите «чергари» няма държавни граници, те са «граждани на света», финансови магнати, вестители на нова форма на търговски строй, нов световен ред. Но глобалистката идеология е област от политиката, а глобализацията настъпва на широк фронт. Тя обхваща всички сфери на културата – в частност, духовната. Главният й носител е Америка. Като от рог на изобилието от нея се лее хаос, унищожаващ националните култури на другите страни. Това се отнася до науката. Това се отнася до изкуството. Това се отнася до нравствеността. Това се отнася до езика.

- Как живее днес в Русия писателят, ученият, труженикът на Словото и науката?

- Тежко. Но друг живот няма да имаме. Епиктет казва: бъди доволен от съдбата си, с това ще победиш всичко. Благодарен съм на съдбата си, че в Сибир, в покрайнините на цивилизацията, имам възможност да се занимавам с любимата си работа – науката.

- Какво Ви боли най-много, когато гледате днешна Русия? Какво е състоянието на Русия?

- Главният източник на моите страдания е загубата на духовно-културните ценности. Но нищо не ни остава, освен да живеем по толстоевския принцип: прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

- Какви пътища виждате за излизането от тежката духовна и материална криза, в която се намират нашите две страни?

- Ако искаме да се съхраним, трябва да се върнем на пътя на съзиданието.

- Уважаеми Валерий Петрович, какво ще пожелаете на читателите на списание “Литературен свят”?

- Пожелавам им главното: да оцелеят. Да не губят здравия си разум. Да не губят чувството си за собствено достойнство. Това ще им помогне да видят главния смисъл на човешкия живот. Той се състои в очовечаването. Да се борят с животното, което живее във всеки от нас – ето какво е очовечаването.