ЕЛЕГИЯ
ЕЛЕГИЯ
По Димчо Дебелянов
Помниш ли, помниш ли: юли в Бургас,
помниш ли бялото морско казино?
Ах, не проблясвайте спомени в нас -
скъпички чирози, кисело вино,
келнер, когото ний чакахме с час,
докато жажда и глад ни премине!
Помниш ли, помниш ли техния шеф,
мазен като оплаквателна книга,
днес от която кой както е с кеф
листове с хорските жалби задига?
Ах, да пробуждам ли спомен горчив:
порция ял си, а две ти надписват,
лъжат се, както те гледат в очи,
и с „аргументи” за чест те сащисват!…
Сън е бил, сън е бил сякаш Бургас,
сън си сънуваше градската власт!
ПРЕДСЕДАТЕЛ
Довчера беше груб, студен
и без усмивка на лицето,
а днес го гледаш - променен
и търси всеки за съвети.
И питаме се: „Що за чест?
Човечен как тъй бърже стана?”…
Не се досеща никой, че
сме пред годишното събрание!
КЛЕЙМО
На стотиците злосторници, изподраскали картините на Захари Зограф и други стенописци в Бачковския манастир.
Изографисал Захари Зограф
в Бачково чудни картини.
Те преживели през влага и прах
сто и петнайсет години.
Уж е рисувал той страшния съд
както легендата казва,
а пък ний виждаме в ада на смърт
все чорбаджии наказват.
Изографисал светни, а то
гледаш ги - трудови хора -
сякаш че всеки е жив и готов
с башибозук да се бори!
С обич рисувал е тоя човек,
с обич към род и родина.
Где да допусне, че тука след век
нови вандали ще минат.
Вие сте няколко души от тях,
вие със своите кунки,
без да изпитвате срам (а не грях.)
дращите тия рисунки.
Мислехте: „Прост бил Захари Зограф
нигде не се е подписал -
скрепваме днеска със свой автограф
туй, що е изографисал…”
Над имената ви с тоя памфлет
слагам клеймо на позора.
А за вандалите пък занапред
нека да бди прокурора!
ТЪЙ СИ Е, ПАИСИЕ!
„Събрано и нареждено Паисием”
Ненужна скромност, о, Паисий!
У нас тя често не минава.
Мнозина трудове преписват,
но с едри букви
най-отгоре
без свян си името поставят!
„Преписуйте историйцу сию…”
- По книжарските витрини
книги,
книги за Паисий!
Но я няма,
няма
книгата,
що Паисий бе написал!
- Че защо ти е, когато
всяка книга
днес прелива
от Паисеви цитати?
- Прав си,
прав си - не отива
текстът пак да
се печати!
„Написах… на болгарски прости речи …”
Така си писал ти, но вече
не е на мода туй писание.
Не българските прости речи,
чуждици са на почитание!
ОТКЛИК
Възможностите според мен са две,
макар един да бъде резултата:
- Когато
запалим със напалм земята
и на един от непристъпните й
върхове
останат само двама,
макар ни той Адам,
ни Ева тя да се зове!
Или когато
не войната,
а жаждата за други светове
така ни увлече, че на земята,
пропущайки ракетата, с която
пилотът и последните е взел,
останат само
двама,
макар ни той Адам,
ни Ева тя да се зове!
Една премъдрост учи,
че между двама само
другарство има,
но омраза няма!
