Бойко Коцев, дипломат и публицист: „В системата на международните отношения, дипломацията трябва да работи за защита на националните интереси на България.”

интервю на Петър Андасаров

- Така повели съдбата, че живота ми прекрачи прага, влезе и продължава в ковачницата на словото. Там се родиха и още се раждат най-големите ми приятелства и запознанства. Естествено - най-постоянното и най-професионално общуване е с творците от писателската среда, но след тях се оказаха известни личности от дипломацията, медицината и различните видове изкуства. Случва се и това - да общуваме задочно с хора, които не познаваме, но уважаваме заради всичко, което са сътворили през годините. Такъв е случаят и с вас - ставало ли е дума с мои и с ваши колеги за Бойко Коцев, винаги съм слушал суперлативи за вашата ерудиция като  дипломат и за вашето високоавторитетно име. Чест е за мен, че дойде денят, в който запредохме съвсем внезапно нашето бъдещо приятелство. За мен приятелството е безценно, а вие ми кажете с повечко думи за вас какво значение има то?

- За приятелството обикновено не се говори. То се чувства и изживява. Но, ако трябва да разкажа с повече думи, то бих посочил, че приятелството е изначално и иманентно присъщо на човека. То съпътства цялостното развитие на човечеството и много често е единствената спойка, която държи света заедно. От самото начало хората търсят съмишленици, сподвижници, други хора със същите или сходни духовни ценности, идеи, въжделения и страсти. Общуват помежду си. Взаимно се допълват и обогатяват един друг. Именно в това общуване се раждат идеите, вижданията и пътищата за прогресивното развитие на човечеството. В дълбините на духовното споделяне се раждат импулсите и обществените тласъци, които предопределят историческото развитие на света. Това, което сме сега е плод на истинско или провалено приятелство, защото в живота има и такива случаи.

Човекът по своята природа е социално същество. Той съществува в своя социум, в който търси и намира сходни духовно личности. Общува с тях, създава приятелски отношения и формира своя светоглед. Без приятелството е немислимо съществуването на такива понятия като общност, общество и народ, а тяхната спойка се формира на базата на споделена духовност, общи ценности и традиции. За съхраняването на това общо достояние изключително отговорна роля има културно-творческата интелигенция, която със своята дейност се явява пазител и продължител на самобитността, родолюбието и българската идентичност. Литературата е хранилище на националната философия, на националния дух, на националното поведение и морал. Литературните дейци спомагат за съхраняването и утвърждаването на българските етно-културни традиции и ценности като език, нация, национално и патриотично съзнание, самочувствие, национална култура и национално образование. За мен е огромно удоволствие и голяма чест да се радвам на духовно и творческо приятелство с талантливия поет, писател, литературен критик, родолюбец и общественик, Петър Андасаров.

Много от светлите умове на човечеството са разсъждавали на темата приятелство. Стъпвайки на мъдростта на нашите предци, мога категорична да заявя, че истинското приятелство  е наистина безценно. Няма нищо по-скъпо от него. Цялото злато на света не струва повече от едно пълноценно приятелство, особено ако то е между духовно близки и творчески ориентирани личности.

- И понеже сме на темата приятелство - през годините на дипломатическата ви работа срещнахте ли близки до вашата душевност, до характера, до философията за тези съдбовни за народите взаимоотношения.

- Разбира се. Духовните ценности в България и Русия са много близки, почти идентични. И в двете страни те са се формирали на базата на кирилицата (в Библията пише “В началото бе словото…”) и светото Православие. Исторически нашите страни са се развивали еднопосочно. Поддържали са тесни връзки. Кирилицата са получили от нас. Православието формално - от византийския император, но самото разпространение е било от български монаси. Малцина знаят, че първият акт на византийския император след покръстването на Владимир е да му подари Симеоновата библиотека. Българите са били покръстени един век по-рано. За това време в Охридската и Преславска книжовни школи са успели не само да преведат множество богослужебни книги, но вече е имало проза и поезия написана на български език. През вековете между двата народа е имало тясно духовно и културно общуване. Достатъчно е само да споменем княгиня Олга (внучка на цар Симеон), която е изиграла ключова роля за покръстването на цяла Русия и е създала основите на съвременната държава и църковно устройство. Първият патриарх Московски и на цяла Русия е Киприан, потомък от Великотърновския род Цамблак. До падането под турско робство потокът от богослужебна литература, култура и изкуства е бил от България към Русия. След това тръгва в обратна посока, което изиграва ключова роля да запазим своята българска идентичност. Много от прогресивните идеи са разпространени в руската държава от българи. През вековете двете култури взаимно са прониквали една в друга и са се обогатявали. Интересно е да се знае, че почти до края на 17-век в Русия се е говорило на старобългарски език, който съветската историография нарича “църковно-славянски”. И в сегашния момент около 60% от абстрактните съществителни имена  в руския език са с български произход. През целия този период от 14 века е имало различни политически отношения между двете страни. Имало е различни периоди на охлаждане и затопляне на отношенията. Дори скоро след освобождението от турско робство двете страни са скъсали дипломатическите си отношения. Но въпреки това, двата народа не се преставали да поддържат тесни връзки. Активно се е развивало общуването, особено в културно, литературно отношение и в областта на изкуствата. Това е било исторически обусловено, защото и двата народа са духовно близки и имат нужда от това да поддържат тесни контакти помежду си.

Не мога да не спомена един момент от моята прощална среща с министъра на външните работи на Руската Федерация, Сергей Лавров. Във връзка с приключването на мандата ми и в съответствие с приетата протоколна дипломатическа практика посетих министъра. Той ме прие, с кратко предизвестие, на моя рожден ден - жест на уважение към мен и държавата, която представлявах, Република България. Разговорът започна с преглед на отношенията между двете страни за периода от 6 години, през които бях ръководител на дипломатическото ни представителство в Москва. Каза, че за това време нашите двустранни отношения са претърпяли възходи и падения. С негово позволение го прекъснах и му казах, че възходите и паденията са единствено между началниците, т.е. между политиците от двете страни. Аз не съм бил кабинетен посланик. Посочих, че непрекъснато съм провеждал срещи, при това и с  много обикновени хора. Моето наблюдение показва, че народите на двете страни се познават много добре на личностно ниво. Знаят своите телефонни номера и поддържат връзка помежду си, независимо от това какви са политическите отношения. Хората от народа не се интересуват какво мислят президентите и премиерите на двете страни, а се свързват направо със своите приятели и общуват, защото имат нужда от това. А политиците от двете страни са в дълг към тях и трябва да им осигурят условия за тази духовна връзка. След кратко колебание, той се усмихна и съгласи с мен. И няма как да е иначе -  два народа с една религия, едни духовни ценности, един светоглед, почти идентична етно-културна традиция и една азбука - кирилицата.

Бих желал да споделя още един пример как духовността помага в мултикултурна среда. С встъпването ми в длъжност на постоянен представител на Република България към Европейския съюз веднага след пълноправното ни членство в Организацията, започна борбата за кирилицата. Европейската централна банка под различни технически предлози се противопоставяше остро на официалното признаване на нашата азбука. Бяха признали латинската и гръцката, но нашата не желаеха да признаят. Колегите не разбираха какво искаме, защо за нас това е особено важно. След всяко мое изказване в КОРЕПЕР (Комитет на постоянните представители) следваше гробна тишина. Чувствах се самотен и тегнеше студеното мълчание на колегите. Започнах да разяснявам значението на азбуката за духовни ценности, етно-културната самобитност, националната идентичност и за цивилизационния код не само за България, а и за целия славянски свят. Въпреки, че постоянните представители на другите страни-членки имат сходна, но различна духовност и след като се запознаха в детайли с моите разяснения, всички те единодушно и без изключения ме подкрепиха. Така на 7 декември 2007 година кирилицата беше официално призната за официална азбука на Европейския съюз.

Въобще духовността е нещо изключително важно и винаги ми е помагала в моята дипломатическа практика.

- И разбрахте ли от всичко преживяно, от пребогатия ви професионален опит, какво значи дипломат? А дипломация? Освен определенията в специализираната и учебникарската литература…

- Понеже сме на тази вълна, спокойно можем да определим дипломацията като изкуство да се създава, поддържа и развива приятелство, а дипломатът е този който го реализирана на практика. Определено не е проста професия. Не е достатъчно да си прочел няколко учебника, учебни помагала или някакви претенциозни книги, определенията и формулировките които, могат по-скоро да те объркат, отколкото да ти помогнат. Професионалната дейност на дипломата трябва да бъде центрирана около националния интерес, което задължително изисква неговото задълбочено познаване. Нужно е да натрупаш опит, да овладееш материята, с която се занимаваш, да познаваш добре интереса на твоя партньор, да умееш да анализираш, да намираш пресечните точки на взаимната изгода, да имаш добра комуникационна култура, да намираш правилните и верни подходи към своя партньор и много други неща. Богатата обща култура е изключително нужна, защото ако не си интересен, никой няма да разговаря с теб. Като надстроечна професия, която се занимава с обществени процеси е нужно да се натрупа опит и овладее занаята. Това става по време на кариерното развитие, когато дипломатът се сблъсква с редица проблеми, търси правилните подходи и решения , и така натрупва нужният опит, знания и умения, за да бъде ефективен и резултативен в своята дейност.

Специализираната и учебникарска литература, в повечето случаи ви залива с дълги, сложни, пространни  и наукообразни дефиниции, от които почти нищо няма да разберете, а по-скоро можете да получите  и комплекс за малоценност. За съжаление, олигархизацията на политиката в страната, фрагментацията на външната ни политика по партийни семейства и отношението на властващите към министерството на външните работи демотивира дипломатите и лишава страната ни от компетентна външна политика, която да позиционира нашата държава правилно в системата на международни отношения така, че да бъде защитен националния интерес за благото и просперитета на България.

- И освен личности от страните, в които сте прилагали професията си като пратеник, представител и мисионер на Отечеството ни, спечелихте ли приятелство и с народи, на които сте поверили историята и духовните богатства на България? Можете ли да назовете някои от тях?

- Дипломатът не е самостоятелен играч. Дипломацията е функция на политиката на дадена страна. Отдавна минаха времената, когато един доблестен рицар може да излезе на бойното поле и да извърши работата на монарха - да спечели приятелство с градове и герои. В съвременните условия на бурно развитие на информационно-комуникационните технологии, разбира се, настъпват и известни промени в дипломатическата дейност. Съвременната дипломация все повече заприличва на игра на бридж - по първите хора правят анонсите и принципните договори, а след това професионалните експерти (дипломатите) трябва да “разиграят ръката”. Колкото по-добър и професионално подготвен е този експерт, толкова по-успешен е при реализирането на договора, а при недостатъчно знаещ и можещ дипломат, независимо от силните карти и козове, се стига до вкарването на договора в задънена улица или неуспех в начинанието.

Нашата страна имаше много силна дипломатическа служба. В своята книга “Дипломатически етюди” съм описал подробно множество случай, когато държавното и правителствено ръководство е послушало съветите на професионалната дипломация и постигнало нужния резултат - защитени национални интереси и спечелени приятелства.

- Впрочем всеки ли дипломат прилага максимум знания, опит, време и средства за своя имидж и за издигане авторитета на България? Не са безизвестни случаи на наши посланици и хора от екипите им, които работят на за интересите на страната ни, а за своите лични интереси, това имам предвид.

- За съжаление посоченият от вас пример има място в обществения живот и професионалната дипломатическа практика. Това, обаче, не е случайно. С развитието на демокрацията и особеностите в практическото реализиране на партийно-политическата система в нашата страна настъпиха промени в обществено-политическия живот в България. Изменят се обществените нагласи, промени се народопсихологията, възстановяват се стереотипи от дореволюционна България. Партизацията става доминираща при назначаването на държавна служба. Единственото основание е човекът да е гласувал правилно на последните избори, а в последните години - избори в България дал бог. Не прави изключение и министерството на външните работи. Назначават се хора не по критерий професионална подготовка, квалификация, умения и знания, а по квотен принцип като представители на партиите в коалициите или сглобките. Първоначално политическо назначение беше само министъра, който заобиколен от професионалисти, все пак, можеше ефективно и пълноценно да осъществява своите функции в областта на външната политика. Постепенно тази практика се разпростря на цялото политическо ръководство на министерството. Получава се така, че иначе достойни сами по себе си хора, но най-професионално неподготвени, ръководят външната ни политика. Този опит се оказа заразен и стигна до по-ниските нива. Стана така, че някои политически назначения на поредните управляващи отиват на мандат зад граница с откритото намерение да работят единствено за себе си, а други наблюдавайки порочното поведение на политическата ни класа се демотивират и решават да тръгнат по техния път. Това, разбира се, е отвратително, но отговаря на моментното състояние на обществено-политическото развитие в нашата страна. Убеден съм, че това рано или късно ще бъде променено и ще се върнем към професионална дипломатическа служба. Добре е това да стане по-рано, така ще минимизираме щетите за нашата държава.

- Ще се възползвам от възможността, която имам в този наш разговор, за да ви попитам защо продължава тази порочна практика - неуспели  държавници, административни ръководители да бъдат възнаградени с високи посланически места по света. Все ми се струва, че ако не са остатъчните професионалисти от едно време, тази златна професия се е превърнала също в служба за печелене на пари. А дефиницията „Дипломат от кариерата” отиде в забвение. Дали съм прав, г-н посланик от свръхкариерата?

- Проблемът не е в това, че има политически назначения на посланически постове. Такава практика има в много други страни. Проблемът е в това, че всички назначения в страната се извършват на квотен принцип, т.е. дава се място на дадена партия и тя назначава когото си поиска. Партиите и техните ръководители нямат други изисквания към назначените освен те да бъдат лоялни и послушни, а в областта на външната политика да ходят насам натам и да пеят дитирамби за излъчилите ги партии и да злословят по адрес на другите. Загърбен е изцяло основният признак за стабилна и ефективна държавна служба - меритокрацията. Политически и партийни назначения има и в други страни, но там подхождат отговорно. Предлагат се хора с нужната квалификация, професионална подготовка, знания и умения. Меритокрацията не е чужда на българската практика. Преди време, за да може някой да заеме даден пост беше нужно да е доказал в практиката именно своите знания и умения. Беше немислимо някой да стане директор, да не говорим за зам.-министър или министър, ако не е постигнал положителни резултати преди това в реалния живот. Назначаваха се хора единствено признати за компетентни в професионалната гилдия и обществото.

За съжаление, твоето твърдение има основание. Сегашният политически елит не желае въобще кариера в държавната служба. В министерството на вътрешните работи например искат да назначават свои протежета, които да замитат техните афери и да служат като бухалка срещу икономически конкуренти и политически опоненти, а в министерството на външните работи, за да могат да устройват свои близки, роднини или партийни послушници.

- Професионално изградените дипломати имаха здрави основи от знания, получили ги в специалните школи и учебни заведения в България и странство - между които най-известен бе МГИМО - Държавен институт по международни отношения /днес университет/ в Москва. Къде получаваха в близкото минало и нашето време подготовката си кадрите за службите във външното ни министерство и неговите представителства в чужбина - главно за нашите посолства?

- Действително Московският държавен институт за международни отношения (МГИМО) даваше много добро образование. Където и да съм казвал пред нашите евроатлантически партньори къде съм завършил висшето си образование, навсякъде са се отнасяли с уважение, ако не по-голямо, то поне същото като пред завършилите Харвард, Станфорд, Кеймбридж, Оксфорд или ЕНА. Навремето, държавата се грижеше за създаването на нужните кадри - да получат добро образование, да натрупат нужния опит и пълноценно да се включат в управлението на страната. Аз завърших в МГИМО, но имаше и не малко изпратени да се образоват в най-добрите университети в САЩ, Великобритания, Франция, Германия и други водещи страни. Според мен, това беше правилна политика. България е малка страна и има проблеми с най-различни региони и държави. Ние трябва да имаме специалисти, които да решават възникналите проблеми с всички тези държави.

Сега сме страна със свободна демокрация. Всеки получава образование където иска или по-точно където може. Който има повече финансови възможности отива да се учи в скъпите американски или английски висши учебни заведения. Готвещите се за работа в областта на външната политика завършват магистратура (защото по закон дипломат може да бъде само завършил магистратура) в САЩ, Великобритания Нидерландия, Испания, Италия, някои във Франция, а все още има 17 студента в МГИМО.

Въпросът, който поставяш е важен. Но не е най-важно къде са завършили. Аз завърших висшето си образование с пълно отличие. Четях много и странична литература. Бях един от най-подготвените. Когато започнах работа, обаче, всичко това, което бях научил беше едва около 20% от нужното за ефективна и резултативна работа. Дипломатическата работа е особена и сложна професия. Най-важното е политическият ни елит да знае нашия национален интерес, да има единна външна политика, правилно отношение към министерството на външните работи и използване капацитета на неговите служители.

- И ето че дойдохме по естествен път в разговора ни за вашата съдба на дипломат. Как попаднахте в тогавашния Московски институт по международни отношения, всъщност вие завършвате юридическия му  факултет по специалността „Международно право”, нали? А нея как избрахте?

- Това беше естествено желание на младия човек да получи най-доброто образование. Изключително доволен съм от моя избор да завърша специалността “Международно право”, защото тя дава широк кръгозор, задълбочени познания в най-широки области (изучавахме, макар и в съкратен обем, всички дисциплини на другите факултети), подпомага структурирането на познания и дава най-добра подготовка за пълноценното прилагане на дипломатическата професия. Разбира се, не трябва да подценяваме образованието  от другите факултети, както и това в другите държави. В крайна сметка, образованието е само началото. Добър специалист се става  като се изстрада кариерното развитие, стига да има желание, да не се жали труд и се полагат усилия за натрупване на нужния опит, квалификация, знания и умения.

- Особено ценни са били за вас специализациите в различни години и страни. Известно ми е, че първата е била през 1983 година по Международно публично право в Международния съд на ООН в Хага. А следващите?

- Светът се развива. Не стои на едно място. Това е особено вярно за външната политика. Отношенията между държавите динамично се променят. Регламентират се нови области на междудържавните отношения. Дипломат, който иска да бъде ефективен в своята работа, не трябва да застива на наученото в университета. Нужно е повишаване на квалификацията, знанията и умения. Както се казва трябва да се държи ръката на пулса на времето. Една от формите за осъвременяване на знанията бяха курсовете за следдипломна квалификация. Министерството на външните работи предоставяше такава възможност за своите служители. Не бях единствен, но бях сред тези, които желаеха да повишат своята квалификация. Така, завърших успешно курсовете в:

- Международния съд на ООН в Хага по международно публично право (1983 год.);

- Комисията на ООН по международно право - международно публично право. (1984 год.); Британския института по международно и сравнително право (1986 год.) и   Civil Service College в Лондон по европейска правна интеграция (1995 год.);

Изключително доволен съм от участието си в тези курсове. Те бяха проведени във водещи институции с най-съвременни и нови знания в областта на правото. Наученото там ми даваше възможността да защитавам по най-добрия начин националния интерес, да представлявам нашата страна адекватно в юридическия комитет на ООН, да издигам авторитета на нашата държава в международните отношения и да извършвам подготовката за евроатлантическото ни членство успешно.

- Пътят, който изминавате с тази специфична професия е доста дълъг. Стъпвате на него през 1980 г., като експерт и завеждащ секция в отдел „Договорен и правен” в Министерството на външните работи. Бихте ли посочили следващите позиции, които са ви поверени и какво допринесоха те за изграждането ви като един от най-известните дипломати от България?

- Започнах кариерното си развитие като “стажант-аташе” и извървях целия път до “посланик”, какъвто станах през 2004 година. За целия период заемах следните длъжности:

- Заместник ръководител на Посолството на Република България в Зимбабве, 1989-1993 год.;

- Заместник-началник Управление “Международно право”, 1993-1995 год.;

- Заместник ръководител на Мисията на Република България към Европейската общност в Брюксел, 1995-1998 год.;

- Заместник директор на Дирекция “Европейска интеграция”, 1998-2001 год.;

- Заместник-министър на вътрешните работи, 2001-2007 год.;

- Постоянен представител на Република България в Европейския съюз, 2007-2012 год.;

- Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Руската федерация, 2012-2018 год.;

- Представител на Република България и заместник-председател на Международната банка за икономическо сътрудничество, 2018-2023 год.

Много пъти са ме питали на какво се дължи моят успех. Винаги съм отговарял, че 60% се дължи на живота ми в общежитието и службата в армията. Там човек се школува, научава се да носи отговорност, дисциплинира живота си, научава се на целеполагане и желание за успех за благото на страната и народа ни. Разбира се, не бива да се забравя доброто образование. Имах щастието, особено в началото на своята кариера, да попадна на административни ръководители, които се отнасяха с грижа и отговорност за професионалното изграждане на младите специалисти. Освен това, различните постове, които съм заемал са ми предоставяли възможността да натрупам разнообразен и богат опит, знания и умения, които успешно да прилагам в своята работа за защита интересите на българската държава.

- И аз съм слушал много да се говори за вас като пълномощен посланик на Република България в Руската федерация. Тази служба достойно сте изпълнявали цели 6 години - от 2012 г. до 2018 г. Но май че там не завършва кариерата ви - пътят ви продължава, а по него расте още и славата ви. Къде завършва той, г-н Коцев?

- След приключването на мандата ми като извънреден и пълномощен посланик на Република България в Руската федерация българското правителство ми възложи отговорността да бъда представител на нашата страна и заместник-председател на Международната банка за икономическо сътрудничество, базирана в Москва. Това е международна междуправителствена организация, която подпомага търговията и икономическото сътрудничество между държавите. Много интересна работа, която бих могъл да определя като финансова дипломация. По своята същност тя е много близка до дипломатическата дейност, но има ясно изразен финансов характер. Не бих желал да се впускам в подробности, но все пак да спомена, че за 4 години успяхме да инвестираме в българската икономика над 600 млн. евро, направихме първата чуждестранна емисия на фондовата борса в национална валута на стойност 38 млн. евро, с което подкрепихме бюджета на страната, националната капиталова инфраструктура и в крайна сметка - българския лев. Всичко това е само малка част от направеното.

За това време продължих дейността си по подпомагане общуването между нашите духовно близки страни. Вече има 26 съвременни български романи преведени на руски език. Те се разпространяват в търговската мрежа и присъстват във фондовете на всички библиотеки в Руската федерация. Ползват се с читателски интерес и дават възможност за запознаване с последните тенденции в българската литература и това, което вълнува нашето общество. Проведохме втория конкурс за млади литературни таланти, чиито организатори са Съюза на българските писатели и литературния институт “Максим Горки” в Москва. Младите литератори днес са бъдещата интелигенция на двете страни. Това е една добра възможност да се установи творчески диалог между тях още сега, за да може да се познават, общуват и обменят мисли, идеи и творчески подходи. Залагането на близки контакти и общуване между бъдещата интелигенция е много важно, защото именно диалога се оказва най-дефицитната стока в съвременните международни отношения. В този конкурс са включени и преводачите на художествена литература. Това е изключително важно, защото експертизата в тази област постепенно се губи. Нужно е включването на млади хора, които да поемат щафетата от своите талантливи предшественици. Защото, ако някой иска да има влияние в славянския свят и в частност в Русия, то това няма да стане с барут, шмайзери и топове, а чрез обмяна на прогресивни идеи, виждания и подходи. Литературата е основният носител на духовни ценности, културни традиции, нравственост и морал. За да може тя да бъде разбрана и осмислена е нужен качествен литературен превод. Предстои до края на годината да бъде издадена “Антология на българския съвременен разказ” и да се проведе третия конкурс за млади литературни таланти. Всичко това са само няколко щрихи от дейността за разбирателство и добруване между народите.

- И в кое време на дипломатическия ви живот се чувствахте истински професионалист, пожънахте стойностни успехи и получавахте високи признания?

- Професионализмът и признанието не вървят ръка за ръка. Винаги съм смятал, че човек трябва да дава всичко от себе си и да действа максимално професионално. Разбира се, в областта на външната политика това трябва да става в интерес на българската държава и за благото на народа. Винаги съм се водил от това разбиране в своята работа. През целия кариерен път съм се чувствал истински професионалист. Редица стойностни успехи не са получавали признание, но много други са били оценявани високо. Няма да се впускам в подробности, но в моята книга подробно разказвам за едните и за другите. При желание, човек може да се запознае с тях.

- И в продължение на въпроса - с езика на счетоводната математика да ни кажете какво ще ви покаже рекапитулацията на всичката ви дипломатическа дейност досега? Правили ли сте такава равносметка?

- Не обичам да обърквам жанровете. Не желая да смесвам килограми с мирис и цвят. Според мен, счетоводната математика е трудно приложима към такава надстроечна професия като дипломацията. Все пак, ако трябва да посоча няколко най-значими резултати, то бих отбелязал подготовката, приключването на преговорите и пълноправното членство на нашата страна в НАТО и Европейския съюз, дейността по признаването на кирилицата като официална азбука на ЕС, издигането на авторитета на България в системата на международните отношения, защита на националния интерес във външната политика, подпомагането на българската икономика за благополучието на народа и други, които описвам в детайли в моите книги.

- Ще си позволя и един тривиален въпрос - ако Бойко Коцев се прероди и има възможност за избор - пак ли ще поеме по пътя, по който извоюва име на един от първенците в дипломатическите среди?

- Доволен съм от изминатия път. Нямам никакво притеснение за своята дейност. Разбира се, по редица въпроси можеше да има по-добър резултат, ако българския политически елит беше на нужната висота. Според мен, няма нищо по-добро от това да работиш за своята държава, за съхраняване на Род и Родина, за ускорено икономическо развитие на страната за благото и просперитета на народа. В случай, че имам възможност да се върна и да избирам какъв път да избера, отново щях да избера същата професия. Единствено по някои въпроси щях да подходя малко по-различно, за да има още по-значим и по-осезаем за българското общество успех.

- И е естествено през тия, същите години,  сте получавали награди и високи отличия, за мен и за бъдещите читатели на този наш разговор ще е интересно да научим за тях, да ги назовете, моля ви…

- Да получавал съм признание и награди за своята дейност. Една част от тях са международни, което не може да не породи у мен чувство на удовлетворение от свършената работа.

За личен принос в развитието и укрепването на евроатлантизма - НАТО и Европейския съюз бях награден с:

- Велик офицер на Ордена за заслуги на Френската Република;

- Велик офицер на Ордена на Леополд II на Кралство Белгия;

- Велик офицер на Ордена за заслуги на Кралство Норвегия.

За заслуги към Светата българска православна църква и Светото православие:

- Св. Св. Кирил и Методий, първа степен-орден на Българската православна църква;

- Преподобни Серафим Саровски - орден на Руската православна църква.

Награден съм с множество ведомствени  отличия.

- Медал “За взаимодействие” на министерството на външните работи на Руската федерация;

- Медал “За заслуги” на МГИМО (Университет);

- Имам почти всички наградни отличия на министерството на външните работи и министерството на вътрешните работи.

В областта на литературата и културата:

-Почетна грамота на Съюза на българските писатели “За подкрепа на съвременната българска литература”;

- Медал “За заслуги в културата и изкуството”, национална литературна премия “Золотое перо Руси”;

- орден “Светите равноапостолни Кирил и Методий” на Славянския фонд на Руската федерация;

- лауреат на международната литературна премия “Terra incognita” на Съюза на писателите на Руската федерация.

- Е, като седнете сам със себе си и мислено се върнете обратно по пътя, който ви доведе дотук, смятате ли че сте оставили знаци за бъдещи ваши следовници, които ще ви споменават  с добри, благодарствени думи. Иначе да ви попитам - щастлив ли сте, г-н Коцев?

- Определено мога да кажа, че аз съм екипен играч. На времето, по силата на постовете, които заемах, привличах млади, талантливи, знаещи и можещи колеги. Заедно работехме много професионално за защита на българските национални интереси и постигане на конкретни резултати. Всички те бяха много усърдни, желаещи да повишават своята квалификация и умения и с течение на времето се изградиха като безспорни авторитети. Щастлив съм да отбележа, че тези кадри, с които работех в един екип, сега заемат ключови постове в министерството на външните работи, министерството на вътрешните работи и двете дипломатически мисии, които ръководех. Наблюдавам много отговорно и професионално тяхно поведение, което не може да не ме радва. Бих препоръчал на нашите управници да се прислушват и възползват от тяхната професионална експертиза. Определено мога да кажа, че съм доволен, защото има качествени кадри, които да поемат щафетата ни.

- Накъде вървим ние, българите в тези объркани, хаотични, обидни за нацията ни преходни бездуховни времена, според вас? И води ли ни отговорно, умно и всеотдайно националният кораб на дипломацията ни към градивни взаимоотношения между нас и света?

Настъпват динамични трансформации в геополитическия ред. Ялтенско-подтсдамската система на международни отношения се трансформира. Световният ред, основан на досегашните правила, изчезва. Системата на международни отношения се фрагментира. Светът преминава от състояние на хегемония към многополярност. Глобалната стратегическа стабилност се разпада. Военно-политическата конфронтация между държавите се изостря. Появява се нещо ново, но то не се е оформило окончателно. Светът се парцелира на множество региони, които ще играят все по-важна роля. България, е страна, която е силно зависима от външната среда. Нейното оцеляване е в пряка зависимост от наличието на единна външна политика, основана на ясно дефинирани национални приоритети, които да са подкрепени партийно, институционално и се ползват със широка обществена подкрепа. Задължително е и наличието на силна дипломатическа служба, която да прокарва и отстоява националните интереси на международната сцена.

За съжаление, наблюдаваме силна фрагментация на българската външна политика. Отделните партийни лидери изразяват различни позиции в международен план водени, може би, от свои интереси и повлияни от участието си в срещи на някои европейски партии. Задълбочава се процеса на маргинализиране на министерството на външните работи. Нашите политически лидери не се интересуват много и не търсят активно професионалното мнение на дипломатическия корпус. Професионалната експертиза на външнополитическото ни ведомство се заменя с мнението на различни партийни съветници. Практически министерството на външните работи е лишено от възможността да изпълнява своите законови функции по подпомагане и осъществяване на външната политика на Република България. Поставена в това положение, тя не може да отговори на предизвикателствата на времето.

- И сега - за вашата книга! Тя е написана с много обич към професията и един от своеобразните учебници по дипломация, с изискан красив български език, която остава и една от най-ярките книги в жанра публицистика. Тя веднага грабна вниманието на читателите, предизвика интереса на творците на словото и ви отвори вратите на Съюза на българските писатели - Управителният съвет ви прие за негов член. Разкажете ни, моля ви за раждането й и появата й на бял свят…

- Сложната международна среда и турбулетнтната вътрешнополитическа обстановка, която не създава оптимални условия за защита на националния интерес в международен план ме мотивира да напиша първата си книга “Дипломатически етюди”. В нея показвам как българската дипломатическа служба с висок професионализъм, знания и дипломатически умения е успявала да защити успешно нашите национални интереси, за да осигури най-добри условия за социално-икономическото развитие на страната. При това в сложна външна среда и в отношенията си с големи държави, велики сили, неприятелски и приятелски настроени държави. Щом сме могли в миналото значи и занапред можем, и трябва да провеждаме външна политика в интерес на нашата страна. За това е необходимо да имаме политически елит, който да е наясно със себе си, да знае българските национални интереси и професионална дипломатическа служба, в която да работят знаещи, можещи и желаещи да защитават българските външнополитически позиции.

- Богат живот, завидна дейност имате и тези само въпроси не са в състояние да ги разкрият и отразят напълно. Хубаво би било да помислите за друга, нова /може би споменна или анкетна/ книга, която да изпълни тази задача?

- Хубаво пожелание. Радвам се да споделя, че втората ми книга е готова и се намира под печат. Очаквам да излезе на пазара през месец октомври. В нея подробно описвам различни случаи, в които ръководството на държавата се е вслушало в професионалния съвет на външнополитическото ни ведомство и сме пожънали нужния успех. Освен това, споделям и случаи, когато българския политически елит не е следвал експертизата на дипломатическото ни ведомство и описвам до какво е довело това. Искрено вярвам, че тя ще бъде интересна на читателите защото в същото време разкрива и исторически събития важни за развитието на нашата държава.