На 16 декември 2025 г. почина писателят Иван Ройдов - поет и преводач от немски език. Той е роден през 1958 г. Член на Дружество на писателите - Пловдив, един от създателите и ръководител на Литературен кръг “Метафора”. Негови стихотворения са публикувани в централната и местната преса, излъчвани са по радиото и телевизията. Участва в антологиите “Жар”, “Дванадесет пловдивски поети и художници за любовта”, “Пловдивска любовна лирика”, “Поетична галерия”. Преводач от немски език - участва в антологиите “Сънищата на стената” - съвременна немска лирика, “Веселият апокалипсис” - австрийска лирика и проза (1996). Превежда стихотворения в романа на Томас Ман “Размисли на аполитичния” (2001). Негови стихове са публикувани на немски език в антологията “И утре ще говорим отново” и в литературното списание “Място на очите”, Магдебург, Германия. Превежда също така поетичната книга “Адриана” от Ян Де Пире (2002). Автор на няколко стихосбирки, сред които “Пейзаж” (1990; двуезично издание: 2000); “Вик на гълъб” (2002, Германия, многоезично издание), “Завръщане в Левка” (2007). Ето какво пише той за тази книга:

“Левка е името на едно българско село, което се намира на 8 км югоизточно от Свиленград. То прилича на хилядите български села и градчета. Това, което го прави различно от тях за мен, е фактът, че съм роден там и някакъв сантимент ме връща винаги към него. Всъщност, аз съм живял там само няколко месеца и срещите ми с Левка са винаги едно завръщане - към ваканциите на безгрижното детство, при изпращането на скъпи за мен хора или на големи семейни празници.
Всъщност, аз съм един от многото жители на селото, преселили се някъде в България или извън нея и когато започнах да пиша тази книга, аз се опитах да погледна селото с очите на всички тях, които - наяве или насън - романтично се завръщат в родния край. В този смисъл Левка можеше да носи името на всяко селище в България (а защо не, и Итака).
Може би единствената отлика за селото е, че се намира в южната част на страната и смокиня, нар, бадемови дървета и други характерни за субтропика растения са често срещани там. Също както и хората със своя южен темперамент и характер, го доближават до други селища на тази географска ширина.
Книгата в известен смисъл е сюжетна (доколкото една стихосбирка би могла да бъде), защото повечето стихотворения не са плод на фантазията на автора, а поетично пресъздаване на легенди и предания за с. Левка (отразени в книгата на М. Ройдов „Родовата история на с. Левка”).
Това беше и едно завръщане към паметта на моите предци, което за всеки от нас е неизбежно в определен момент от живота.
Надявам се, то да е вълнуващо и за читателите на тази книга.”
Иван Ройдов

Елена Диварова