Румен Стоянов

Подир славния и героичен 10-и у назека пръкнаха купища новости + новотии, пу-пу, хубави, е и, бягай, лошави.

Между тях двенките посочени в заглавието. Хранителната угодия съвсем непредвидимо зае изтъкнато място в осведомителни/осмърдителни средства.

Вестници, списания, телевизионни к/анали посвещават голямо, небивало внимание на папането, разкриват неподозируеми глъбини, па изтънчености в готварските умятности: четеш, гледаш, слушаш и предвкусващо слюноотделяш.

Православието отхвърля чревоугодието, за него стомашното вторачване си е тъкмо грях и вярващите следва да го знаят и отбягват.

Питанка гласи: ей така, мигар случайно бе развихрена с неподозируем размах тая зловредна съблазън?

Любомъдрий, помисли: защо бива отделяно тъй обилно телевизионно време, а то е пари, при туй никак малки, да ти се показва рязането на лук, стъргането на моркови, разбъркването с дървена лъжица, подправъчни добавки, всяческо изпипване, украсяване, пържене, задушаване, печене.

С увличащ размах тая дейност обхваща земното кълбо, понеже включва гозби, следястия от къде ли не. Отдавна си не чувал нищинко за еди коя страна, пък ти хвалят нейно блюдо, че грижовно ти показват и как се приготвя, дано последваш онагледяванката.

Позволявам си кажа, че въпроосните усилия не са никак произволни, тъкмо напротив, дълбокият, скрит, целенасочен замисъл е посредством тоя изкусителен хват да отдалечат милиони зрители/читатели спрямо Вярата, сиреч да ги мърсят чрез прекомерното внимание към пищеварението.

Нека с ръка на сърце вмислим: колко тевечасове биват посвещавани за ядачески удоволствия и колко за говора ни мил, родната ни реч омайна, сладка, езика нам насущний, неотменим крепител на всебългарщината.

И тая ли грозна, чак необорима съпоставка не разобличава тайната подлярщина, че ядивата къде-къдя са по-важни от духовната ни същност, единственост = самобитност?

По този начин се извършва едно грубо, ала прикрито, разместване в нашата ценностна стълбица, да ни е сладко, щом я с мълчание подкрепяме. Господнята повеля обичай ближния си екна и не секна обичай търбуха си, яко, а?

Друго, съпътстващо явление в тукашната демокрация, обичливо наричана демокрадация/демонокрация, е западнясването, ще рече прекаленото подражателство към облажавания от българята Запад.

Според милиони съотечественици там, там виреят най-обилно всякакви добродетели, та искаме ли да ги придобием, трябва усърдно, всеотдайно да повтаряме каквото неговите обитатели вършат, никакъв друг помисъл, камо ли овъншествяване.

Раболепно да затваряме оченца пред гнусотии от порядъка на безмерна алчност, родител едно, родител две (къш баща, майка), еднополови бракосъчетания и дълго т. н.

Забравихме ли как тоже подлагачески съветясвахме по чужд върховен образец и къде стигнахме?

Чревоугодие и западнясване, редом с други тям подобни обстоятелства (разумявай низкопоклонства) пряко съдействат да безгрижничим, нехаем - во главе с държабата - за пренатъпкването на езиковостта ни с готовляци/вънкашняци/дошляци/навляци/вносляци/чужбиняци/излишняци, а то ще каже и рече словесно замърсяване = обезбългаряване.

И понеже овцеството си трайка, редно е всеки да се запита участвам ли аз в горните деяния и ако да, защо.