ПЪРЗАЛКА
ПЪРЗАЛКА
За кой ли път ми сложиха днес
динена кора.
Казах, че не им прави чест.
Казаха: - Стара игра!
Хързулнах се до немай къде
и падна голям смях.
Никой на помощ не ми дойде
с чувство за срам и грях…
Братче, сега ти се готви:
идвал и твоят ред.
Мога да ти помогна, уви,
само с един съвет.
Би могъл мина да обезвредиш,
но динена кора - не!
Дано от нея си измайсториш
една шейничка поне.
СГОДА
Все се гнусят от кариериста
и го наричат душа нечиста.
Думите прави - за здрави нрави.
Но се прокрадва и малко завист.
Душа нечиста кариериста,
съвсем презряна, но - напориста.
Той няма мира - има надежда.
И прави-струва, но все се врежда.
Ако попадне сред свои сродни,
бързо преценя: годни - негодни.
Стъкмява сръчно нова метода
за ловък удар и чака сгода.
Кариериста поема риска
да предизвика някоя чистка.
Сред суматоха е по-удобно
да поразчисти себеподобни.
Гледа изкусно да хвърли къча
да не излезе някой по-сръчен.
Къчове много - поле широко.
Кой знае оня каква е стока.
Кариеристи - колкото искаш.
Уши оперват - поемат риска.
И хайде, стига сме се гнусили
това за всички е пряко сили.
ОДА ЗА МОДАТА
Всесилна - модата превзема
усмивки, жестове, привички,
сезоните, самото време,
дори и бъдещето. Всичко.
Един цитира модни мисли,
а друг примира в
модни чувства.
Чрез мода се икономисва
талант и истинско изкуство.
И нравите на обществото
изменят своята природа -
изменят всъщност на живота,
преди да се превърнат в мода.
Ах, трудно се живее модно,
а инак пък е невъзможно -
дори изглежда неприродно.
…И става два пъти
по-сложно!
КОМПРОМИСЪТ
Компромис ли? - Думата чуждо звучи.
Но взехме да свикваме с нея.
Веднаж го направиш за мили очи.
а друг път съвсем ти призлее.
Но как да отрежеш: компромис - до тук!
И как да се върнеш обратно?
Компромисът води след себе си друг
и казва: - Я дай и на брат ми!…
Тъй цял живот жадно преследва те: - Дай!
Компромис не се засища.
Той ще те врънка, догдето накрай
от теб не остане нищо.
ПОЗИЦИЯ
“За да опознаеш един народ -
първо трябва да познаваш
неговите поети”.
Рихард Зорге
Цял живот - бита позиция.
Наистина май ми писна.
Бях опозиция - трици.
Свръхдемократ - увиснах.
Вече знам: на всички режими
и на всякакви демокрации
поетите са необходими
вместо за еманация,
само за имитация
на нация.
