Арчибалд Маклийш

превод: Ангел Д. Дюлгеров

ИЗОБРАЖЕНИЯ

Отразени облаци трептят във дълбините -
кули омагьосани сред тихия поток.
Във водите му блести разцъфналият глог
там, където спят приведени върбите -
със листа, чиито сенки се потапят в висините
отразени - в мрака на съня дълбок,
а слънцекрили лястовици, стрелнали се на възбог,
напомнят спомен отминаващ и сълзи в очите.

Тъй отразени са в сърцето всичките желания,
вечни стремления, на младостта таланта,
надеждите, които към безсмъртие зоват,
и всички земни скърби и страдания.
И уморен от този тъй реален свят,
мечтая над въображаемия вир, Романтика.

ARS POETICA*

Стихът да бъде осезаем, ням
като объл плод голям,
с глух тон -
както при допир медальон,
тих - первазът каменен
с протрит с ръкави връх,
където е пораснал мъх,
да е без думи, волен,
подобно птичи полет.

*
В покой стихът ще трябва да остава,
както луна изгрява,
отивайки си - тъй луната светла
обхожда клоните на нощните дървета,
отивайки си - тъй луната зиме чезне
и в ума спомен избледнява.
В покой стихът ще трябва да остава,
както луна изгрява.

*
Стихът не трябва да наподобява,
а да се равнява:
на всички спомени за горестта,
на кленов лист, напусната врата,
на любовта -
полегнали треви, две светлини в море
към бряг отвъден.
Стихът трябва не да означава,
а да бъде.

———————

*Ars poetica (лат.) - Поетическо изкуство