Гoчо Гочев

Директна проза - експресивна, лапидарна - тук „малкото е повече” /Лудвиг Мис ван дер Рое/, „да”-то е да, „не”-то е не.

Проза без усуквания, без увъртания, без разпиляване и разточителство. Оскъдна - изцеден лимон с вкус на портокал. С фин и деликатен хумор.

Със сто процента наратив. С усещането за репортаж от мястото на събитието, с усещането, че си част от събитието, че си част от мига.

Живи и обаятелни, персонажите са взети от ежедневието на църковната действителност, в която животът тече с палитрата на своето богатство и многообразие, и където авторът предлага различни гледни точки: и на обикновения вярващ (и на невярващия), на свещеника, клисаря, монаха, игумена.

Персонажи от плът и кръв. Със своите терзания, неудобства и неудачи, с физическата болка на тялото - с мечтите си.

Да! Реални, видими и разголени.

Една художествена аутопсия на душите, нрава, морала и поведението. И паралелно с това съпричастността на автора, негова топлота и емпатия към тях.

Мъдро, културно и интелигентно написана, без натрапчиви и досадни нравоучения - с много настроение. Проза, която препраща към класиците в българската литература: Чудомир, с неговите „Нашенци”, и Елин Пелин, със сборника „Под манастирската лоза”.

Нещо повече и нещо твърде ценно. Докато при Чудомир и Елин Пелин разказвачът е наблюдател и хроникьор на случващото се, тук, при Янчо Михайлов разказвачът е и участник, и персонаж.

Той е в центъра на текстовото поле, което пък от своя страна му дава възможност за пълно и дълбоко представяне и анализиране на детайлите, връзките и интерпретацията при изграждането на образите.

Считам, както и съм убеден, че книгата „В скришната стаичка на сърцето” е българският еквивалент - автентичен, разбира се - на книгата „Библията, преразказана от Пърл Бък: Старият и Новият Завет”. /Пърл Бък е американска писателка и мисионер, носител на награда „Пулицър” /1932/ и Нобелова награда за литература /1938/.

Защо мисля така?

Защото Янчо Михайлов /визирам и Пърл Бък/ предлага на читателите от всички възрасти лесен и достъпен прочит на откъси от светите текстове на Библията, заложени при конструирането на разказите.

Предлага ключови събития и истории, като подчертава моралните поуки и етични ценности, посланията на любовта, прошката и спасението - без да се задълбочава в тях.

В този смисъл разказите могат да бъдат ползвани и като образователно четиво.

Категорично не елитарни, текстовете повдигат нивото на познание и култура на читателя, повдигат настроението му към добро, гъделичкат егото. „В скришната стаичка на сърцето” - това видях в книгата.

Четете и се забавлявайте!