Анатол Валюгин

превод: Найден Вълчев

На длъж и шир под небосклона,
където минал е дъждът,
пшеници весели се гонят
и сонди в залеза стърчат.

Не мислейки, че чак с горчиво
ще ни целуне ромбът бял
ний вкусваме непредпазливо
от Солигорския кристал.

Ой, силна сол! Копайте, хора!
Земята дава благодат…
Така израсна във простора
сред нивите миньорски град.

Пшеницата мустаци пуска,
небето дипли знамена:
с гостоприемство белоруско
е пълно мойта равнина.

И днес, като трапеза проста,
където всеки има стол,
тя среща гости и не гости
с пшеничен хляб
и бяла сол.

1962