Ригор Барадулин

превод: Найден Вълчев

Ние ругаем за останки от миналото
нашия бащица,
а инак не знаем,
през полето минем ли,
кое е ръж
и кое е пшеница.

Възпяваме пролетта
със бас и алт,
чаткайки във утринта
по сухия асфалт.
Гордеем се с утехи напразни,
че устояваме на разни съблазни,
като пеша се прибираме вечер
докрая,
докато до нас дрънчи трамвая.
А упорито се стремим
към всички трибуни.
Протестираме,
дерем се бясно,
като че там е
море от тригуни
и текат
реки от мед и масло.
И не пропускаме момента -
та трети,
та пети -
пак
да сменим
апартамента
и да видим
с какви е
тапети.
Ние сме и солисти
и хористи,
ще възпеем
и телчарки,
и трактористи!

Ще ги възславим,
както си щем:
за нас римите не са проблем.
Те нека дават
реколта като лятос,
от нас -
колкото щат
римуван патос.