Андрей Германов

*
Жени, когато си отиват, те ни целуват и прегръщат,
те се разтварят като книга, сълзи и упреци преглъщат.
С приятелите е по-друго - те се издигат или падат,
те си отиват мълчаливо и никога не се завръщат.

——————————

*
Човек човекът си остава, щом чужд успех го весели,
щом радва се на чужда слава и чужда болка го боли.
Ако ли жаждата за власт убие тия прости чувства,
човек във звярството минава, отгдето с мъка сме дошли.

——————————

*
Догдето полужив лежа и бъдещето е неясно,
на никого да не дължа - това едничко искам страстно!
А другото е просто болка, едно усещане горчиво:
дори с тъга, дори с лъжа - как миналото е прекрасно.

——————————

*
Да плача или да се смея? - Дошъл съм, за да си отида.
Да може други да живее - дошъл съм, за да си отида.
Родът убива индивида, за да живее на земята.
Пред мене мракът се мержее. Дошъл съм, за да си отида.

——————————

*
Лъвът бил цар, така ли мислиш? Аз казвам: славеят е цар!
Защо ли, питаш? Той със песен владее нашите сърца.
Лъвът е силен, но не може на славея да стори нищо,
защото има зъби, нокти, но няма песен и крилца.

——————————

*
Ти, който хич не си наясно с неща съвсем обикновени,
но у когото тъй натясно бдят мъдри принципи строени,
ти знаеш само да и не, от всичко друго те е страх
и твоят лоб е лобно място на толкоз мисли неродени!

——————————

*
Със клина се избива клин - това е поговорка стара,
не се съмнявам в нея аз - народен опит. Имам вяра:
Но искам малко да допълня, нали и аз съм от народа:
със клина се избива клин, ами последният! Остава.

——————————

*
Животът ни - ту детски дни, зърна памид върху небцето,
ту младост - винена шира, утеха сладка за сърцето,
в дни-бъчви яростно кипи, утихва, бавно умъдрява…
Не бъде ли изпит, мъсти с киселината на оцета.

——————————

*
Щом някой много ситно мели, щом някой хвали те в захлас,
като чаршаф пред теб се стели и лее мед от своя глас,
спомни си древните данайци и коня дървен. Сетне умната!
Данайците не са измрели. Данайците са между нас!