Радка Атанасова-Топалова

Бенджамин Франклин е американски политик, общественик, учен, издател, дипломат, изобретател и един от Бащите - основатели на САЩ. Играе важна роля в осигуряването на помощта на Франция за революцията, признаването на независимостта на колониите от Великобритания и създаването на Конституцията на САЩ. Мемоарите на Бенджамин Франклин, писани преди повече от два века, са отдавна признати за класика, за образец на мемоарна литература. Образът на големия държавник, печатар, физик, общественик е да върши преди всичко  добро  и да бъде полезен за хората. Всичко около него, което е нередно - от калните улици на Филаделфия и Лондон до политическите опасности - той се заема да го поправи.

Мемоарна литература или превод на паметта. Защо започвам с това ли?

Защото откривам същото в една обзорна книга, която по същество не е типична мемоарна материя, но е глобална в рамките на нашата галактика.

Това е самоописание на едно битие - част от пъзела на една многомерна историческа епоха, защото всяка биография е вписана в историята. Тя е опит да се надмогне преходността на живота. Жизнеописанието, очертано от двете абсолютни граници на живота, повдига неизброими въпроси. И те рефлектират в повествованието, наречено живот - в умението и доблестта да признаеш качествата, предимствата и професионализма на другия, да се радваш на чуждите успехи, да „хващаш” мига в журналистическите блиц-анкети, да заставаш зад човека, дори когато греши, да не забравяш добрините, да запазваш топлината във взаимоотношенията, като личен архив във времето.

Авторът осъзнава, че всяка граница и измерителна единица са мистерия. Наглед нетипична, нестандартна, книгата носи една здрава нишка - нишката Човечност и грижа за нашата планета. Авторът затвърждава името си на писател документалист, есеист и публицист. Книгата е своеобразна житейска и творческа равносметка за достойно извървения път  през годините, за непреходните човешки ценности, които времето пред нас ще преоткрива. И преутвърждава. В  „Триизмерен живот”, както е нарекъл своята 40-та книга Георги Найденов - общественика, твореца, журналиста - международник, футболния фен и деятел, живата енциклопедия на Пловдив, тя - книгата е колкото човешка и близка, толкова и планетарно - далечна. Оригинален израз на личното „аз” и общочовешкото „ние”. От общото към личното е мотото, под което „тече” книгата.

Една руска поговорка казва, че пред устава на живота всички чинове са равни. Така се доказва и авторът. А в латинската, че обичта  поражда обич. Тази ненатрапчива простичка, човешка обич лъха от всеки ред. От светлосенките на живота и магията на числото 11, която рефлектира както в личния му живот, така и в съдбата на човечеството. Житейският университет в редиците на БТА в България и по света, уроците и срещите с хора и съдби са запечатани като на кинолента. Богинята на съдбата Тихе е дала от всичко на автора - от ранната загуба на майчината ласка, до силата на двете му ръце, държащи здраво перото, запазването на човешкото достойнство в несретата и съпричастността с болката на ближния.

Знаейки цената, авторът съзнава значението на всеки човек в обществото и в планетарен аспект.

И пак въпросът достига до майката на човечеството-планетата Земя. В книгата се разглеждат глобалните проблеми, като единно свързано цяло. Завършекът е типичен за Георги Найденов - оптимистичен лъч за създаването на връзката човек - Земя. За да ни има! Не случайно книгата е озаглавена „Триизмерен живот”. Взаимодействието на измеренията се определя от взаимодействието на планетите. Съизмерими или не, ние хората живеем и оставаме в неделимите частици помежду ни- тези, които като струните пораждат музиката . Защото както Платон го е казал -„животът е само един миг между две вечности”. Не  си ли заслужава този миг да е прекрасен! Това казва Георги Найденов в резюме с новата си творба.

Книгата, наситена със споделени срещи и прозрения, спомени и житейски уроци поражда три и повече измерни размисли по много общочовешки въпроси. Дали ще бъде  като моста на Колю Фичето?

За своя мост всеки автор отговаря сам, защото той го строи,  вграждайки частица от душата си. Философията му, религията и формата на живот, определят дали той ще бъде мост към поколенията! А „Триизмерен живот” има това основание! Напълно и със сигурност! Защото написаното остава, така както в българската шевица винаги ще я има България!

Като бъдещето в прозренията на автора и миналото в паметта. Един здрав брод в съвременния променящ се свят, където въпросът за броя на измеренията все още остава отворен… подобно недописан стих. Стихът  на Човека от Житейския университет! И истината, която е последна и над всичко и Живота заслужава да я знае.

Ние не сме господари на миналото, но тя - истината е в нас!

Ще завърша с цитат от книгата: „Миналото за мен е родното място на човешката душа. И унищожаването му е най-лошото от всички престъпления”.