МОГИЛАТА НА КУБРАТ

Пламен Павлов

МОГИЛАТА НА КУБРАТ(*)

Когато
пристъпихме към могилата
не, не усетих нищо

дори
очакваното освобождаване
от пристъпите на отчаяние
и злоба

към безразличието на бездушните,
към бездушието на безразличните…

Не,
не усетих в мен
да се събужда никаква романтика
от някакви си VІІ, VІІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХ, ХХІ векове,

не ме впечатлиха речите,
ужасното слънце,
нагорещения до бяло пясък.

Защо ли

там някой някъде
извън и сред човешкия мравуняк

таеше дъх, не дишаше
неразпознат…

Шепа пясък,

полъх в клоните
на онзи бор…

Гледаше ме през окото
на онази птица,

никога не беше умирал,

беше там
огромен и невидим –

по принцип очевидното
е незабележимо.


ОНГЪЛ(**)

Стоя край делтата на Дунава
откъм най-северния й ръкав
тъй рядко ми се случва да съм тук

на мястото на българското раждане

страхотно място и до лудост истинско
през българския поглед тук и някога
тръстиките растат като тогава

преди известните тринайсет века

отсреща са вълнообразните височини
край Тулча и Мачин и тъй нататък
места на паметта и на надеждата

забравени доникъде по български

след жълтите тръстики и ятата птици
невидимо разстила се морето
все същото море, все същото небе

преди и след тринайсет века

какво ли значат някакви легенди
закономерностите на историята
и тази вечна българска забрава

тръстиките осмислят всичко.


ГРОБЪТ НА ПРАДЯДО МИ

Твоят гроб е някъде при Дойран,
бил останал в чужда територия,
както казват –

нищичко за казване,
твоят гроб отдавна е забравен
нейде край забравения Дойран.

Няма сълзи, капнали в пръстта му,
нито вощеници, думи вехти,
клетви и роднини, суетене…
Нейде там в невиждания Дойран.

Нейде край невидимия Дойран
някакъв куршум те е съборил
и направо през трупа ти минала
пъплещата чужда територия.

Толкова забрава се забрави
в тебе, незапомнено отечество,
толкова погинали в пръстта ти…

Духовете им къде побира
не земята шепа, а небето,
свило се доникъде над тебе?


(*) На 18 август 2001 г., по инициатива на бесарабски българи, недалеч от селцето Мала Перешчепина (Полтавска област, Украйна) беше поставен паметник на древния български владетел Кубрат. Създателят на “Старата Велика България” е погребан там около 650-653 г. Обратно в текста

(**) Онгъл е първата територия на Дунавска България, където Аспарух разбива византийската армия през лятото на 680 г. Мачин е първият освободен български град /преди Свищов/ по време на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./, а Тулча е водещият български център в Северна Добруджа през ХІХ в. Обратно в текста